Джейн Кренц: Наследството

— На Итън Бейли ли? — Онър се наведе над рамото му, за да надникне в страницата пред него.

Кон кимна.

— Трябвало е да има нещо записано. Човек не взема назаем огромна сума от човек като Итън Бейли, без да си отбелязва как я връща. Всичко е тук. Въз основа на този бележник един добър счетоводител може да проследи цялата история на финансовата операция.

— И да докаже, че Бейли е бил свързан с татко и със Стоунър — заключи Онър. — Макар че не знам докъде можем да стигнем с това. Минало е много време.

Кон продължи да разгръща страниците. Връщането на дълга продължаваше да бъде прецизно записвано, но вече в долната част на страницата имаше забележки. Кон се спря, за да ги прочете с Онър.

— „Дик казва, че има някакво странно предчувствие по отношение на Бейли. Че у него има нещо, с което не вдъхва доверие.“ — прочете Кон.

— Дик вторият ти баща ли е? — попита с любопитство Онър. — Съкратено на Ричард?

— Точно така. Чуй това.

Кон избра друга страница и зачете на глас.

— „Трябва да се съглася с Дик. Редно е тази работа с Бейли да се провери. Ще започна да записвам по-подробни бележки в счетоводната книга. Тя ще служи като документ за това, което ние с Дик се опасяваме, че става. Ако грешим, Итън никога няма да разбере, че не сме му имали доверие. Ако сме прави, това означава, че новата фирма на Стоунър и Мейфийлд е изпаднала в голяма беда. Ще бъде много трудно да се потуши такъв скандал.“

После се даваха подробности за предполагаемото оръжие, пренесено контрабандно, както и името на мъжа, продал информацията. Имаше и кратко описание на клопката, която му е била поставена, след което вече в кожения бележник нямаше нищо записано.

След доста време Онър въздъхна, когато Кон затвори тефтера и го прибра в сандъка.

— Всичко е тук.

— Искаш ли да се огласи? Все още ми се струва, че няма да успеем да докажем всичко. Това е стара история, която се е случила много отдавна в една далечна страна.

— Чудя се какво ли говори Бейли в полицията.

Кон поклати глава.

— Съмнявам се, че ще спомене нещо за този скандал с контрабанда на оръжие. Прекалено е хитър, за да повдигне повече въпроси, отколкото е необходимо.

— А ако го направи, Кон? Може отново да очерни имената на бащите ни.

— Този път притежаваме нещо конкретно.

Той посочи към кожения тефтер.

— Това надали ще го спре — каза ядосано Онър. — Бейли може да реши, че няма какво да губи. Никога не сме мислили за това. Ако наистина проговори, отново ще се разкрие цялата афера.

— Нали и двамата ще успеем да преживеем още един скандал? — попита тихо Кон.

Тя нежно се усмихна.

— Струва ми се, че заедно можем да преживеем всичко. Той се пресегна да затвори сандъка.

— Всичко е станало толкова отдавна, че много малко хора ще се заинтересуват. Освен, разбира се, тези, които се мотаят по хиподрума. Това вероятно ще привлече голямо внимание към Легаси. Ще го превърне в нещо като мистериозен кон. Може би именно нещо магическо му е необходимо, за да се наложи името му в средите на тези, които се занимават с конни надбягвания. За славните коне винаги се разказват истории и легенди.

Онър не успя да се въздържи и избухна в смях.

— Ти си заклет собственик, Кон Ландри. Пристрастил си се към коня си.

Той се изправи и я притегли в прегръдката си, куршуменосивите му очи изведнъж започнаха да излъчват напрежение.

— Не съм се пристрастил към него повече, отколкото към теб, Онър Мейфийлд Ландри. Струва ми се, че най-после намерихме точната дума. Тя направо не излизаше от ума ми още когато ти ми стана съпруга.

Тя притихна в ръцете му.

— Така ли?

— Обичам те, Онър. — Той изрече тези думи с плътен дрезгав глас, който я разтърси. — Не знам защо ми трябваше толкова време, за да разбера това. Но го знам. Вече съм сигурен. Много сигурен!

— Радвам се, Кон — прошепна тя, нежно докосвайки с върха на пръстите си лицето му. — Много те обичам.

— Съжалявам, че ми бе необходимо толкова много време, за да кажа тези думи. Тревожех се за други подробности като доверие и честност. Едва тази вечер проумях, че нямаше да се замислям толкова много за другите неща, ако не бях влюбен в теб. Колко е лесно, когато се види от правилната гледна точка. Един Господ знае защо съм бил толкова сляп.

— Както каза, мислил си за други неща — усмихна се подканващо Онър. — Но бях сигурна, че не си състезателен кон.

— Какво?

Той я изгледа с недоумение.

— Точно това искаше да кажеш преди, нали? Когато говореше за това, че Легаси се състезава и печели. Каза ми, че той не е обвързан емоционално с хората. Дава им най-доброто от себе си, когато те го искат от него, но го нрави просто защото си е такъв. Но ти си обвързан с мен, Кон. Ти не ме закриляш и не се грижиш за мен и от време на време, не ми крещиш само защото аз искам това от теб. Доколкото си спомням, никога не съм го искала — добави замислено тя. — Знаех, че го правиш, защото си свързан по-дълбоко, отколкото го съзнаваш. Поне така си мисля.