Джейн Кренц - Наследството

Ръцете му развълнувано галеха гърба й.

— А какво ще кажеш за малко доверие? — Гласът му бе дрезгав от едва овладяно чувство.

Тя повдигна глава от рамото му, като очите й се разшириха от изумление.

— Ти ми имаш доверие, нали?

— Мислех, че ти имам, Онър — каза тихо той, като притегли главата й към себе си. Пръстите му ровеха из косата й. — Имах ти повече доверие, отколкото на когото и да било. Но като размислих, реших, че не съм ти се доверявал изцяло.

У нея се надигна тревога.

— Но защо? Какво съм направила, за да си помислиш, че те предавам? Мислех, че между нас всичко е решено. Аз те обичам, Кон.

— Точно това не ми се искаше да повярвам. Струваше ми се, че се заблуждаваш, защото говореше за чувство, което никога не бях вярвал, че съществува. Тази сутрин изхвърчах от дома ти и си мислех, че се стремиш да ме принудиш да кажа неща, които искаш да чуеш, а искаш да ги чуеш, защото така ще си сигурна, че имаш власт над мен.

— Не — започна отчаяно тя, но Кон внимателно запуши устата й с ръка.

— Макар да бях вбесен, трябва да си призная, че ти имаше право да знаеш, че не възнамерявам изцяло да давам тон на нашите отношения. Сигурно ти се струва, че още отначало аз решавам как ще се развива нашата връзка. Аз те проследих, уредих първата ни среща, продължих да стягам нишките на мрежата, докато ти нямаше къде да отидеш, освен в прегръдките ми. Мислех си, че като настояваш да ти дам някаква нелепа декларация за любов, искаш да се наложиш в нашите взаимоотношения.

— Настоявах, но не защото исках да ти се налагам — обясни отчаяно тя.

— Разбирам — съгласи се с пресипнал глас той, като я галеше с пръсти по врата и наклони глава така, че челото му докосна нейното. — Сега разбирам. Нямах ти достатъчно доверие, за да повярвам напълно на чувствата ти. Представях си, че изпитваш това, което и аз. Ти или даваше някакви определения, или драматизираше нещата, или искаше да се разделим. Не ти повярвах, че просто си се влюбила в мен.

Онър долови, че той бе до болка нещастен и го прегърна през кръста.

— А сега? — прошепна с треперещ глас тя и очи, блеснали от сълзи.

— Имам ти доверие, скъпа. Наистина. — Той хвана с палци брадичката й и повдигна главата й за бърза и страстна целувка, която изразяваше всичките му чувства. Когато се отдръпна, продължи с пресипнал глас. — Искам всичко, което можеш да ми дадеш, включително и това, което наричаш любов. Не съм съвсем сигурен какво точно имаш предвид под това, но го искам.

— Твое е, Кон. Винаги ще бъде твое.

Той поклати глава.

— В замяна ще ти дам всичко, което мога, скъпа.

— Знам.

— Още не съм сигурен какво точно включва. Това огорчава ли те? Не бих понесъл да те огорча.

— Не — отрече тя. — Не би ме огорчил, ако се посветиш на мен колкото можеш повече. И знам, че ще го направиш. Ти си такъв.

Той бавно издиша, сякаш камък му падна от сърцето. Кон я притегли до себе си, държа я продължително време в прегръдките си, после отново заговори.

— Вегас?

Тя кимна върху гърдите му.

— Да.

— Още днес ще взема билетите. Искаш ли Адина да дойде с нас?

— Не е необходимо. Тя ще разбере. Тази сутрин я използвах само като извинение.

Той въздъхна, като я освободи от прегръдката си и я поведе към изхода на дългата конюшня.

— Говорихме за доверие и си го обещахме взаимно, но не изяснихме какво точно означава то. Приехме, че е само да се казва истината за фактите. Не съобразихме, че означава и да вярваме на чувствата един към друг — каза Онър с лека усмивка. — Но ми се струва, че можем да бъдем извинени. В края на краищата, всичко се случваше толкова бързо. Нищо чудно, че тази сутрин все още взаимно се проучвахме.

Кон кимна объркано.

— Преди малко седях на онази пейка и се чудех как да се обърна към теб. Най-после разбрах колко безочлив сигурно ти изглеждам.

— Понякога ужасно безочлив — съгласи се весело тя.

Той трепна.

— Ще положа големи усилия, за да овладея тази черта от характера си.

— Аха.

Той я изгледа косо.

— Май си скептична.

— О, вярвам, че ще се опиташ — каза му с тънка усмивка тя.

— Но няма да успея?

— Струва ми се, че това е много важна част от теб. И че е затвърдена с времето.

— Това като че ли вече не те тревожи — отбеляза с интерес той. Изражението на куршуменосивите му очи омекна и Онър беше сигурна, че погледът му излъчваше облекчение и весело настроение.

— Предполагам, че в бъдеще от време на време ще имам задължението да ти посочвам къде грешиш. Ще бъде част от съпружеските ми задължения.