— Омъжиш ли се за мен, можеш да ми крещиш до Второ пришествие — увери я усърдно той. После спряха за малко пред бокса на Легаси. Жребецът протегна главата си и любопитно изгледа двете човешки същества.
— Утре ще победиш, нали? — попита Онър животното.
— Ще вложи в надбягването всичките си сили — каза спокойно Кон. — Ще даде всичко от себе си.
Докато галеше коня, Онър погледна Кон. Лицето му бе придобило острите твърде познати черти.
— Хубав кон — отбеляза колебливо тя.
— Но ще се надбягва, защото точно затова е роден и трениран. Инстинктът му го кара да води останалите. Това го прави победител. Но той не се надбягва и не печели, за да достави удоволствие на мен или на Хъмфри, нито пък на жокея на гърба си. Не го прави за никого от нас, а защото си е такъв.
Онър се поколеба, опитвайки се да разбере какво точно имаше предвид.
— Нещо се опитваш да ми кажеш ли. Кон?
Кон погледна от жребеца към лицето на Онър.
— Легаси не е много свързан с хората. Нашата компания му е приятна, но може да мине и без нас, когато има храна и коне около себе си.
Онър почувства, че изпуска нещо важно и не може да го задържи.
— Все пак е животно.
— Само едно животно — повтори тихо Кон.
— И действа според своята така да се каже логика. Разбирам. — Тя се усмихна. — Все пак, ако утре наистина победи, ще ми бъде приятно да си помисля, че с тази победа ни прави сватбен подарък.
Кон се отпусна и отново взе ръката й.
— Като стана дума за сватба, трябва да уредя една. Защо не се върнеш в дома си? Ще дойда там веднага след като направя резервациите.
— Добре.
Но Онър все още имаше чувството, че е пропуснала нещо много важно от това, което й каза Кон. Той я заведе мълчаливо до паркинга. Тя кимна към посоката на колата си и го поведе натам. Онър правеше усилие да намери начин да го попита дали не искаше да й каже нещо повече по въпроса за Легаси, когато двама стилно облечени мъже, които доста напомняха на Грейнджър, излязоха от един ред паркирани коли.
— По дяволите! — Кон рязко спря, като дръпна Онър до себе си. — Защо тъкмо когато си мисля, че вече всичко е наред и е изяснено, става нещо такова?
Въпросът явно бе реторичен и нито един от двамата мъже не изглеждаха склонни да му отговорят. На слънчевата светлина проблеснаха големи диамантени пръстени, когато един от мъжете направи извинителен жест.
— Идваме от името на господин Грейнджър — започна първият.
— Точно от това се опасявах — промърмори Кон.
Онър почувства у него напрежение, но то не бе като онова дебнещо и фатално, което бе усетила, когато се срещнаха първо с Тони и после с Итън Бейли. Този път Кон изглеждаше предпазлив, но не прекалено разтревожен. На Онър й се искаше да можеше тя да се държи така в присъствието на двама души, които открито заявяват, че работят за кредитор, но бе невъзможно. Това, че човек живее в Южна Калифорния, може да го накара да се перчи, но всичко си има граници.
— Господин Грейнджър би искал да знаете, че много съжалява за неприятностите, които сте преживели заради някаква личност на име Тони — каза много учтиво втория мъж. — Господин Грейнджър не се занимава с това. И му е неприятно, когато някой твърди, че той му плаща, когато не е вярно. Нареди ни да следим споменатия мъж на хиподрума. За всеки случай. Най-внимателно го наблюдавахме. Според мен Тони щеше да се насочи към границата, а Джо предположи, че просто ще опита да се скрие. Изглежда той пак се оказа прав.
Мъжът, наречен Джо, изсумтя, но нищо не каза.
— Господин Ландри? — обади се първият мъж с тържествено любезен вид. — Господин Грейнджър поиска да ви предадем, че много съжалява за всичко това. Той ще поеме отговорността за последствията. Каза, че с него имате сделка и не иска да останете с впечатлението, че се е отметнал от думата си.
Кон продължаваше да държи ръката на Онър.
— Предайте на господин Грейнджър, че съм му благодарен за почтеността. Вече трудно се срещат почтени бизнесмени.
— Господин Грейнджър държи на репутацията си — отбеляза Джо с известна гордост. Той очевидно ценеше това, че работи при бизнесмен с добро име.
— Знам, че може да се разчита на думата на господин Грейнджър — заяви хладно Кон.
— Добре — кимна другият мъж. — Ще му бъде приятно да го чуе. Няма смисъл да ви задържаме повече. Просто искахме да знаете, че господин Грейнджър ще се погрижи за всичко.
— Това означава ли, че сте хванали Тони? — попита тихо Кон.
— Хванахме го, когато се опита да се промъкне в конюшните — каза Джо с явно задоволство. — Господин Грейнджър бе много доволен. Заловихме го преди един час.
Читать дальше