Джейн Кренц: Наследството

Но нещо я възпираше да вземе окончателно решение. Твърдеше, че иска любов и Кон й бе казал, че използва тази дума, но има предвид сила. Може би той грешеше. Може би тази дума означаваше доверие.

Легаси подуши смутено рамото на Кон, настоявайки за повече внимание. След като той не реагира, а продължи да гледа с невиждащ поглед бокса, жребецът мъдро се оттегли.

След всичко, което бяха преживели заедно, мисълта, че тя може да му няма доверие, бе непоносима. Абсолютно непоносима! Не разбираше ли, че той е готов да направи буквално всичко за нея? Да я защити с цената на живота си?

Кон се обърна и тръгна като на сън към дъното на дългата конюшня. Там намери една пейка. Наоколо нямаше никого. Бавно се свлече на твърдата седалка и се опита да разбере какво става с него.

Онър може би го смяташе за непоносимо безочлив. И си беше такъв — призна си Кон. Невероятно безочлив. Как можеше да му се доверява напълно, след като съзнаваше, че той не й се доверява дотолкова, че да я разбере? Когато човек дава нещо, той очаква в замяна да получи нещо също толкова ценно. Той не й бе дал това, което й бе необходимо.

Онър се ръководеше от инстинкта си, когато излезе с колата от подземния гараж и се насочи към магистралата. Кон сигурно бе тръгнал към хиподрума. Убедена бе в това. На негово място би отишла точно там. Не беше от хората, които ще седят и ще се цупят в хотелската си стая.

Каква глупачка беше тази сутрин! Бе рискувала толкова много. Кон бе прав. Тя си играеше с думите и искаше да бъде окуражена, когато съзнаваше, че той й дава всичко, което можеше да даде на една жена. Щеше да го намери и да го увери, че то бе достатъчно, дори повече от достатъчно. Обичаше го, а чувствата му към нея сигурно бяха много близки до това чувство. Какво значение имаше, че той не можеше да ги изрази с думи?

Да можеше тази сутрин да се овладее и да не допуска да дава воля на емоциите си! Онър горчиво се упрекваше за реакцията си на предложението за брак от страна на Кон.

С тази разлика, че не бе предложение, припомни си тя с тъжна въздишка. Може би ако я бе помолил както трябва, вместо дръзко да реши, че тя ще иска да се омъжи за него колкото може по-скоро, вероятно нямаше да избухне така.

Животът с Кон нямаше да бъде лесен. Той бе много твърд и се ограждаше с почти непреодолими емоционални бариери.

Все пак не бяха напълно непобедими и тя трябваше да не забравя това. Щеше да бъде необходимо усилие от нейна страна, може би няколко години, за да го накара да й се довери така, че той да снижи тези бариери. Онър си каза, че най-много от всичко искаше да спечели пълното и безрезервното му доверие. Тя нямаше избор, защото го обичаше.

Онър остави колата на паркинга, насочи се към конюшните и показа пропуска за посетители, който Кон й бе осигурил. След това тръгна към конюшнята на Легаси. Като примижа, когато влезе от ярката слънчева светлина в прохладното помещение, тя се огледа и видя коня, който надничаше от бокса. Нямаше и следа от Кон. Тя тръгна бавно към Легаси, учудена дали бе сгрешила в предвиждането си за това къде би отишъл Кон.

— Здравей, Легаси — промърмори успокоително тя. — Видя ли го?

Конят изостри вниманието си и насочи муцуна към рамото й. Онър остана така за известно време, като обгърна с поглед сенчестата дълга конюшня. Чак след известно време усети, че Кон я гледаше от другия край на помещението.

Той не помръдна, когато тя се обърна и го зърна, но погълна с поглед стоящата жена, с джинси и розов пуловер, които в бързината бе облякла. Онър бе много сигурна в това, което искаше да каже, когато излезе от дома си, но сега изобщо не можеше да намери думи, за да го изрази. Тя бавно отдръпна ръка от муцуната на Легаси, после тръгна към Кон.

Той стана, когато Онър се приближи към него, слабото му здраво тяло се очертаваше под прилепналите джинси и бялата риза с дълъг ръкав. Без да помръдне, Кон я изчака да отиде до него. В един момент Онър се изплаши, че бе взела погрешно решение, поемайки такъв голям риск. За тези няколко секунди й се стори, че хищническата му същност надделява и че тя нямаше шанс да я потисне. Когато бе толкова близо, че успя да види очите му, вече никаква сила не можеше да я възпре да се хвърли в прегръдките му. Последните няколко крачки се затича, устремена към очакващите я разперени ръце. Кон я притисна, вдъхвайки й увереност.

— Извинявай, Кон — прошепна тя, останала без дъх. — Тази сутрин нямах намерение така да ти се нахвърлям. Разбира се, че ще се омъжа за теб, ако все още ме желаеш. Ние сме създадени един за друг. Не знам защо се усъмних в това. Знам, че ще ми дадеш всичко от себе си. Знам, че не би говорил за всеотдайност, ако тя не съществуваше. Какво повече мога да искам?