Онър все още си повтаряше това, когато след петнайсет минути излезе от банята и установи, че Кон го няма.
Двайсет минути след като изхвръкна от жилището на Онър, Кон отиде в конюшнята, където Хъмфри държеше поверените му породисти коне. Двама коняри, с които бе в приятелски отношения, като видяха изражението му, дискретно изчезнаха. Една коза, която свободно се разхождаше из конюшните заради успокоителното й въздействие върху напрегнатите коне, прояви интелигентността, присъща на козите, и с лека стъпка изчезна.
Кон намери бокса на Легаси и спря. Жребецът любопитно се обърна, но не изглеждаше разстроен от настроението, което излъчваше мъжът. Той се замъкна до вратата и напъха муцуната си в ръката на Кон.
— Извинявай, приятел. Днес не ти нося абсолютно нищо. Утре си на състезание. Не може да се рискува — промърмори Кон, галейки загладения му врат. Ушите на коня се наостриха при приближаването на друг човек.
— Здравей, Ландри — каза приветливо треньорът, когато се приближи и застана до яслата на Легаси. — Дошъл си да видиш коня си ли? — взря се Хъмфри с разбиране в своя клиент. — Много добре изглежда. Наистина много добре. Няма причина утре да не се представи, както при последното надбягване. Определил съм да го язди Еди Камбъл. Казах му при старта малко да го забави, а след това да го остави да се откъсне напред.
Кон кимна, слушайки с половин ухо познатото бъбренето на треньора. Ако на следващия ден Легаси не постигнеше победа, щеше да има окуражаващо изброяване на причините за това — кален терен, конят бил много нервен, жокеят не успял да го управлява добре и т.н. Всичко това беше част от живота на надбягванията с коне. Също както мелницата за слухове. Кон се зачуди дали някои слухове за Итън Бейли бяха проникнали в мрежата. Очевидно не, защото Хъмфри нищо не спомена. Треньорът приключи с анализа на коня и след това повдигна въпросително вежди към клиента си.
— Нещо искаше да попиташ ли?
— Не. — Кон поклати глава, неспособен да започне някакъв неангажиращ разговор. Точно в този момент му се искаше да остане сам. Може би не трябваше да идва на хиподрума. Но мисълта да се връща в хотелската си стая бе потискаща. — Просто исках още веднъж да погледна Легаси. Според теб дали притежава качествата на предшественика си?
— На Стайлиш Легаси ли? Притежава ги. — Хъмфри кимна към жребеца. — Ако питаш мен, Легаси е взел най-хубавото от гените на Стайлиш Легаси. Яка предница, силни хълбоци. Умен. Бърз. Обича да се надбягва. Какво повече може да се иска от един кон!
Колко ли може да се иска от една жена — чудеше се мълчаливо Кон. Колко може една жена да иска от един мъж? Легаси беше приятелски настроено животно, на надбягванията бе готов да даде всичко от себе си. Но това не означава, че той беше емоционално обвързан с хората.
По дяволите — помисли си отчаяно Кон, — побърквам се. Доколко ще изтъняваш, Ландри? Няма смисъл да правиш сравнение между животните и хората. Не и когато става въпрос за отношения.
— Тук съм, ако ти потрябвам — обяви Хъмфри, като кимна за сбогуване. — За днес искаш ли ложата?
— Не, благодаря. Няма да гледам състезанията.
Хъмфри отново кимна и се отдалечи, като остави Кон с Легаси. Мъжът разсеяно продължи да гали муцуната на коня.
Онър нямаше да успее да запази дистанцията, която тази сутрин бе поставила между тях — каза си Кон. Той по най-различен начин си повтаряше тези думи, откакто излезе от жилището й. Както Онър казваше, тя имаше слабост към него. Искаше го, имаше нужда от него. По дяволите, обичаше го! И знаеше, че той е привързан към нея. Тя го знаеше! Трябваше да го знае с цялото си същество. Той никога не бе изпитвал такива чувства към друга жена. Въздействието, което оказваше върху него, разбърка целия му живот.
Кон знаеше, че неговото въздействие върху нея бе също така силно. Беше сигурен в това до мозъка на костите си. Тя не можеше да скрие всеотдайността, с която се подчиняваше в прегръдките му. Въпреки това се бе въздържала да направи последната крачка — да се омъжи. Кон си блъскаше главата, за да разбере причината. Обвиняваше я, че иска да се наложи над него, но вече не беше толкова сигурен в това. Една друга много по-шокираща възможност проблесна през ума му.
Дали тя не бе толкова против узаконяването на връзката им, защото все още му нямаше доверие?
Ръката на Кон престана да гали муцуната на Легаси, когато тази мисъл направо го разтърси. Разбира се, че му имаше доверие. Трябваше да му има доверие! Беше му казала, че му вярва, по дяволите!
Читать дальше