Джейн Кренц - Наследството

Онър най-после престана усърдно да почиства нощницата си и после не помръдна. Като че ли й бе трудно да се съсредоточи върху най-главното. Умът й блуждаеше и търсеше начин да избяга. В този момент Онър не си правеше труда да си задава въпроса защо искаше да избяга.

— Сигурен ли си, че искаш да се оженим, Кон? — попита бавно тя.

Изражението му стана още по-неумолимо.

— Това е логичното заключение. Бихме могли да живеем заедно, но няма да изглежда достатъчно официално за това, което съществува между нас. Сега ти ми принадлежиш. Ние взаимно си принадлежим. Между нас има ангажимент, задължения, отговорности. Всичко това е свързано с брака, а не с обикновена любовна връзка. Струва ми се, че го знаеш. — Той сръбна кафе и добави ласкаво: — В края на краищата, нали ти си тази, която непрекъснато казва, че ме обича?

Онър пребледня от добре преценения натиск. Мъжът действително бе ловец. Знаеше точно къде да удари. Тя трескаво събра сили.

— Да, така е — съгласи се мрачно Онър. — Подай ми кафето.

Той й го подаде, в очите му проблесна лека тревога.

— Онър? Какво има?

Тя отпи голяма глътна горещо кафе.

— Нищо. Но ми трябва време. И на двамата ни е нужно време. — Умът й се вкопчи в единствения изход, който можеше да намери. — Трябва да се подготвят много неща, да се направят много планове. Например, къде ще живеем? Моята работа е тук, в Пасадина. Не мога току-така да я пренеса на друго място. А и ти сигурно си имаш добре развит бизнес в Сан Франциско.

— Моят бизнес е подвижен — прекъсна я веднага той, — много лесно мога да преместя бизнес операциите си в Пасадина.

Онър премига притеснено, усещайки, че той бе обмислил всичко предварително, за да предотврати нейния протест, дори преди всичко да й е напълно ясно. Тя побърза да намери друго извинение.

— Трябва да помисля и за Адина.

— Повярвай ми, от впечатлението, което придобих от нея, мога да ти кажа, че нея изобщо няма да я интересува дали се омъжваш. Мисля, че Адина ме одобрява.

— Не ме тревожи нейното одобрение. Струва ми се, че е хубаво да я поканим на сватбата! — избухна Онър.

— Покани я, ако искаш. Нямам нищо против да взема билет и за нея — каза Кон.

— През следващите няколко дни в полицията може да искат да ни зададат още въпроси — заяде се Онър.

— Знаят къде да ни намерят.

— Имам уговорки с клиенти — продължаваше упорито Онър. — Точно сега не мога повече да отсъствам от работа.

— Ще отложим медения си месец. Ще отсъстваш от Пасадина само за една нощ. Освен ако не искаш да си вземеш няколко дни отпуск и да заминеш за няколко дни.

— Майка ми…

— Ще я уведомим — каза веднага Кон. — Ако искаш, когато заминем за медения месец, може да й отидем на гости.

Онър помисли за още извинения, но установи, ме бе изчерпала всички. С изключение на истината.

— Много е скоро, Кон. Необходимо ми е време.

Той допи кафето си и остави каничката с решителен вид.

— Ти увърташ.

— Може би! — изтърва тя, чувствайки се поставена на тясно.

— Защо ти е да увърташ? — леко я предизвика той. — Обичаш ме, нали си спомняш? Мога да те побъркам от страст. Спасих кожата ти. Свързани сме от петнайсет години. Взаимно сме обвързани. Отричаш ли това?

— Не, не го отричам, но няма да си простя, ако те оставя да ме накараш да се омъжа, без да си наясно с чувствата си към мен!

Той я погледна изумен.

— Какво говориш? Аз съм наясно с чувствата си към теб. Ти си моя. Ще се грижа за теб, ще те закрилям, ще те любя. Какво повече искаш?

— Любов! Искам да разбереш, че това, което чувстваш към мен, е любов! — Тя вече не можеше да контролира думите си. Емоциите я овладяваха и я караха да казва неща, за които по-късно може би щеше да съжалява. Вече виждаше гневът, който се надигаше в очите на Кон. Изплаши се, но не можеше да се спре.

Той протегна ръка и я хвана за китката, като взе каничката от ръката й и я привлече към гърдите си. Погледна я мрачно изпод черните си мигли.

— Веднъж те попитах дали искаш да те лъжа. Каза, че не. Променила ли си мнението си?

— Разбира се, че не — каза задъхано тя.

— Тогава ме изнудваш, за да чуеш, което желаеш, така ли? Ти ли слагаш капан, Онър? Опитваш се да ме поставиш натясно с това, че не мога да те имам, докато не се съглася с теб?

— Съвсем в твой стил е да решиш, че се опитвам да те хвана в капан. Ти си специалистът по плетене на мрежи, нали си спомняш? Аз паднах във всички мрежи, които ти бе опънал, но вече — край. Искаш всичко от мен, но не ти се ще да дадеш всичко от себе си. Искам мъж, който да ми е предан така, както аз съм му предана. Не искам едностранна връзка, Кон.