Джейн Кренц: Наследството

— Заловили сте го? — намеси се изплашена Онър. — Хванали сте Тони?

— Да, госпожице. Вече няма защо да се безпокоите.

— Но какво ще правите с него? — попита задъхано тя, без да обръща внимание на това, че Кон стисна ръката й.

— Искаме да се уверим, че Тони няма да се излага в бъдеще — й бе отговорено много любезно.

— Ако… ако може да предложа… — започна внимателно Онър.

— Онър, млъкни — изсъска тихо Кон.

Тя облиза устни, когато първият мъж и Джо обърнаха към нея любезни изпитателни погледи.

— Само… само нещо, което си мисля — успя тихо да изрече.

— Какво е то, госпожице?

Кон изпъшка зад нея и впи пръсти в ръката й. Онър знаеше, че той може да я дръпне към себе си и да й запуши устата, ако тя каже нещо опасно.

— Полицията вече търси Тони. Иска да го прибере заради един инцидент на крайбрежието. Вие казвате, че вашият господин Грейнджър не прави удари?

— Ние ще се справим с Тони — обясни й Джо като на бавноразвиваща се.

— Онър, тези господа знаят какво правят — обади се категорично Кон.

— Само исках да им предложа да го предадат на ченгетата. Тогава нито господин Грейнджър, нито ние ще се тревожим за него. Шефът ви ще бъде чист — добави услужливо към мъжа, наречен Джо. — Няма да се налага да си цапа ръцете, за да защити репутацията си. Може да остави полицията да свърши това вместо него. Според вас дали ще одобри идеята?

За всеобщо изумление, Джо намери предложението за интересно.

— Ще предам идеята ви на шефа — заяви накрая, като кимна. — Може да му хареса. Нищо чудно. Ще допадне на чувството му за хумор. Карл, да вървим при господин Грейнджър.

Двамата мъже изчезнаха между паркираните коли.

Онър трепереше в прегръдките на Кон. Тя обърна изумен поглед и видя киселото му изражение.

— Според теб ще го убият ли? — попита притеснено тя.

— Онър, много си наивна — въздъхна той. — Прекалено наивна.

— Не съм! Аз съм от Южна Калифорния. Тук никой не е наивен! — избухна тя.

— Кротко, скъпа — успокои я той. — Ще се грижа за теб.

— Ако липсата ти на наивност се дължи на това, че цял живот работиш с хора като Грейнджър, Джо, Карл, Бейли и Тони, значи ти имаш нужда от закрила. Аз ще се грижа за теб. Ще те предпазвам от лоша компания.

Той изненадан сведе поглед към нея, като й отвори вратата на колата.

— Никога не съм мислил за това по този начин. Може би имаш право.

Кон се наведе да я целуне с чувството, че му принадлежи, и тръшна вратата.

На следващия ден следобед Легаси победи категорично с цели три дължини. Едва се появиха резултатите на светлинното табло и Кон повлече стремително младата си съпруга към мястото на победителя. Адина, която бе присъствала на надбягването заедно с Кон и Онър, доволно се усмихваше, бързайки до сестра си.

Като се смееше от възбуда, Онър ситнеше непосредствено зад Кон. Новият й златен пръстен блестеше на слънцето. Останала без дъх, тя застана до гордия собственик на Легаси, докато правеха снимката. Обичайната тълпа от зяпачи, фукльовци и най-различни други типове се блъскаха за снимката, но никой не обръщаше внимание на това. Най-малко жребецът, който високомерно тръскаше грива.

— Убеден ли си, че той не преживява емоционално всичко това? — промърмори Онър на Кон, когато видя как конярят и жокеят водят жребеца към конюшнята.

Кон леко сви устни.

— Признавам, че в момента е трудно да се каже какво точно мисли конят.

— Той ви поднесе страхотен сватбен подарък — отбеляза Адина. — Кога заминавате на вилата?

— Веднага щом успея да отведа Онър на паркинга и я сложа да седне в колата — решително заяви Кон.

— Не си ли се влюбила в един много енергичен мъж? — изгука подигравателно Адина към сестра си.

— Точно в този енергичен мъж — отговори Онър толкова тихо, че никой не можа да я чуе.

— Колко ще останете там? — продължи заинтригувано Адина.

— Само няколко дни. — Кон със сила си проправяше път през тълпата, влачейки зад себе си двете жени. — Онър трябва да се връща на работа. Приключва няколко проекта и не може да си позволи да отсъства дълго.

— Жестока новина беше за полицията, че сгащила онзи ужасен Тони, нали? — коментира Адина. — Представете си как са го намерили в един амуничник. Направо да се чуди човек как е попаднал там, нали?

— Наистина — каза прочувствено Кон. — Принадлежностите за състезателите коне са скъпи. Трябвало е да заключват амуничниците. Предполагам, че Тони е влязъл там, някой е отишъл, затворил е вратата и я е заключил, без да знае, че той е вътре.