Джейн Кренц - Наследството

— Сигурно. — Онър се усмихна. — После един пазач случайно погледнал в амуничника и го намерил. Веднага го познал и го предал на ченгетата. Чиста работа.

Кон я погледна косо.

— Много чиста. — Той млъкна. — Изглеждаш леко самодоволна, скъпа.

— Така ли? — Онър се престори на изненадана.

— Ето какво — намеси се Адина, като махаше енергично към един младеж, облечен в кожа и коприна, — виждам един познат. Той ще ме закара до нас. Приятно прекарване на вилата. Щом се върнете, ще се видим. Ще вдигнем голям купон. Чао.

Кон измери от глава до пети младия мъж с екзотични дрехи.

— Познаваш ли го?

— О, да. Това е Джейсън. Много е сладък. Работи в мъжкия отдел на един бутик за висша мода. Адина доста отдавна се среща с него от време на време. Няма нищо страшно, Кон. Няма нужда да влизаш в ролята на по-голям брат.

Той сви рамене и отново се зае да я отведе при поршето.

— Правя го само заради теб — обясни той с почти извинителен тон.

— Какво? Играеш ролята на по-голям брат? — усмихна се Онър. — Знам. Опитваш се да поемеш отговорност, за да не се налага аз да се грижа за нея. Но аз от години не я изпускам из очи. Тя вече наистина става голяма. Скоро няма да има нужда от грижи.

— Докато ти се тревожиш за нея, и аз ще се тревожа за нея. — Кон протегна ръка и отвори вратата на колата си.

— Знам.

Но каза това на себе си, защото той вече бе затворил вратата. Щеше да се тревожи за Адина, защото бе влюбен в Онър и всичко, което засягаше Онър, засягаше и него. Оплетени бяха в сложна гъста мрежа, от която никой от тях не можеше да избяга. И един ден, Онър обеща пред себе си, Кон щеше да разбере, че неговото емоционално обвързване бе любов.

Кон се настани на мястото на шофьора и пъхна ключа в стартера. Върху лицето му бе изписана смесица от доволство и глад. То бе такова от предишната вечер, когато постави пръстена на ръката на Онър, и повтори клетвите си. Тя все още потрепереше при спомена за страстта и чувството на притежание, с което после я любеше в елегантната хотелска стая.

Пътуването към вилата бе приятно. Слънцето грееше, но облаците се събираха далеч над океана. Онър знаеше, че по-късно ще се разрази буря. Тя се усмихна при мисълта за приятен огън в камината и чаша топло бренди. Когато с Кон отключиха вилата, Онър се чувстваше изненадващо доволна от живота.

Първото й впечатление при влизането бе, че не изпита и следа от смътното усещане на потиснатост, което винаги я обхващаше, когато отиваше там. Сега във вилата всичко бе наред. Нямаше никакви отлагани въпроси и тревожни спомени. Там се чувстваше добре.

Кон я заведе на продължителна разходка на плажа, след която вечеряха домашно сготвено ястие от паеля с вино. Онър подразни Кон за кулинарните му умения и той я убеди, че е случила на съпруг.

Едва когато седнаха заедно на дивана пред камината с по чаша коняк, погледът й попадна върху стария сандък от дърво и желязо. Тя го загледа продължително и замислено.

— Какво мислиш, скъпа? — попита тихо Кон.

— Чудех се какво ли би могло да е скрито в този стар сандък. Никога не съм разглеждала нещата на татко както трябва. Беше прекалено болезнено. Може би вече е време да погледна.

Кон се взря в нея за малко, после, без да продума стана, прекоси стаята и отключи желязната ключалка. Капакът изскърца, когато го повдигна. Онър стана, отиде до Кон и погледна в сандъка.

— Още снимки, формуляри и списания за конни състезания — отбеляза тя. Коленичи и започна да взема един по един пожълтелите документи. Кон коленичи до нея.

Около два часа преглеждаха съдържанието. През повечето време Кон се спираше и четеше всичко, което намираше за Стайлиш Легаси.

— Хъмфри твърди, че след около година Легаси може да постигне такива резултати като предшественика му — заяви гордо той. — После може да го дадем в конезавода.

— На Легаси може би ще му хареса — усмихна се Онър, като се пресегна да вземе друг брой на „Дейли Рейсинг Форм“. — Като всеки мъж, той може би много размишлява и си мечтае за такова нещо.

— Пак започваш — оплака се Кон. Той млъкна, когато един малък увит в списание бележник падна от сгънатия вестник. — Какво е това?

— Прилича на дневник или на тетрадка — каза Онър, като обръщаше бележника в ръце. Внимателно го отвори и се загледа в решителния почерк. — На баща ми е. Сигурна съм. Приличат на някакви сметки.

— Дай да видя. — Кон се пресегна и взе тефтера. — Права си. Това са текущи сметки за дълг. Искаш ли да позная на кого са били изплащани суми всеки три месеца?