Джейн Кренц - Маската

— Прочетох ги, разбира се — отвърна небрежно той. — След това ги дадох на Рей, който направи доста интересни картини за продан на моряците.

— Мъжете с техните фантазии — изпъшка Ейми.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че жените не фантазират? — предизвика я Джейс.

Тя вирна брадичка и пристъпи към вратата.

— Няма да ти позволя да ме въвлечеш в подобен спор.

— Страхливка — подвикна след нея той.

Ейми не му обърна никакво внимание.

— Какво ще правиш днес? — попита тя в опит да смени темата, докато се връщаха в кухнята. Сети се, че не знае нищо за ежедневието му.

— След като закусим, ще отида до „Змията“, за да проверя дали при Рей всичко е наред. Имам да оправям и малко документация. Ако искаш, ела с мен.

— Не, благодаря — побърза да откаже Ейми. — И без това трябва да прекарам там цялата вечер в очакване Хейли да се появи. Предпочитам да съм някъде другаде следобеда.

— Ейми, ти май не разбираш. Аз не ти го предложих от любезност. Не искам да се мотаеш сама. Никой от нас не знае какво е намислил Хейли, затова нямам намерение да рискувам. Днес оставаш с мен. Ще се опитам да приключа в „Змията“ колкото е възможно по-скоро и ще отидем да плуваме… Ще измислим какво — добави миролюбиво Джейс, когато тя се обърна гневно към него.

Ейми едва успя да се овладее. Човек трябваше да притежава доста силен характер, за да се опълчи на този мъж, каза си тя.

— Не, Джейс, ти не разбираш — отвърна предпазливо Ейми. — Разбирам интереса, който проявяваш към проблема ми, ала това си е моя работа и аз ще се справя сама. Не искам да съм с вързани ръце. Сигурна съм, че няма опасност, но въпреки това ще внимавам. Мислех да отида да понапазарувам, докато ти си вършиш работата.

— На пазар! На остров Сейнт Клер! Очаква те голямо разочарование. Нито една голяма верига не е стъпвала тук. Не ставай смешна, Ейми. Освен сувенирите за туристи в магазина на Хари край кея, тук няма друг магазин.

— Не може да няма магазин за хранителни стоки — нападна го тя.

Той се учуди.

— Хранителни стоки ли? Да, има, по-скоро е бакалия. Какво ще търсиш в хранителните стоки? — Той я наблюдаваше напълно слисан.

— Ако искаш да знаеш, имах намерение да купя някои неща, за да сготвя нещо за вечеря.

— Вечеря? Ти ще приготвиш вечеря?

— Джейс, внимавай колко време стоиш под тропическото слънце, имам чувството, че мозъкът ти се е размекнал. Повтаряш почти всичко, което кажа — сряза го Ейми с леден глас.

— Ейми — обърна се към нея той. Личеше, че едва се сдържа. — Защо искаш да пазаруваш за вечеря? Можем да похапнем в кафенето. Казах ти, че през повечето време се храня там.

— Това е повече от очевидно, като гледам какво има в шкафовете в кухнята — разфуча се тя, напълно изгубила търпение. — Кога за последен път си ял нормална храна, Джейс Ласитър? Внимателно приготвена, домашна храна?

Той я зяпна.

— Домашна ли?

— Да, по дяволите! Сготвена у дома. Направена с всички зеленчуци и каквото там трябва. С други думи, която не е била натикана в многократно използваната мазнина на фритюрник?

— Откъде да знам кога… — Погледът му бе неразгадаем. — Може би преди десет или петнайсет години.

— Това е ужасно, Джейс! — Ейми бе искрено ужасена и дори не скри изражението си.

Той сви рамене.

— Мразя да готвя.

— А пък аз не мразя — заяви троснато тя. — Освен това храната в това кафене ми омръзна. Излизам да напазарувам за довечера и точка по въпроса.

Джейс неочаквано се ухили.

— Приличаш на разбесняла се домакиня.

— По-скоро на разбесняла се туристка — отвърна Ейми.

— Нямам намерение да се изпречвам на пътя на малкото туристки, които идват на Сейнт Клер — реши той. — След като толкова ти се иска, върви да пазаруваш. Няма да имаш проблем, ако останеш на главната улица до пристанището и не се мотаеш в другите части на града. Магазинът е една пресечка по-надолу, на средата на пътя към бара. Можеш да напазаруваш, докато аз говоря с Рей. Няма да се отдалечаваш!

— Джейс, нямаш право да ми нареждаш!

Веселите искри в погледа му се стопиха на мига.

— Слушай, госпожице, намираш се на моя остров, отседнала си в дома ми и прекара нощта в леглото ми. Всички тези неща, взети заедно, ми дават право. Още една дума и ще ме принудиш да нашаря задните ти части така, че няма да можеш да седнеш. — Пристъпи към нея, подпрял ръце на ханша си, смръщен застрашително. — Разбра ли ме?

— Напълно! — заяви високомерно тя и си каза, че няма да му позволи да я заплашва. Нямаше намерение да се остави да й нарежда какво да прави. — Очевидно доброто ти възпитание, ако някога си имал такова, съвсем е изчезнало, докато си бил на този остров! — Ейми се завъртя на пети и изфуча от стаята.