Джейн Кренц - Маската

— Не е нужно да ми напомняш, че съм далече от цивилизацията — изръмжа той, когато тя закрачи през коридора. Така и не бе сигурен дали го бе чула, или не.

Два часа по-късно Джейс я видя пред вратата на малкия магазин за хранителни стоки в края на кея, докато оглеждаше замислена консервите. Чак тогава тръгна към „Змията“.

— Нямал съм право — изръмжа той на себе си и продължи с бърза крачка. Не разбираше ли, че предишната нощ му даваше много права?

Спря пред офиса на Фред Каупър. Независимо дали на Ейми й беше приятно, или не, трябваше да съобщи на Каупър какво се бе случило, реши мрачно Джейс. За съжаление на врата бе поставен познатия надпис: „За риба съм“. Както обикновено. Той въздъхна и се замисли дали представителят на властта ще се върне до утре. Щеше да се отбие отново на сутринта. Може пък Каупър да беше чувал за Дърк Хейли.

Закрачи напред отново и огледа хоризонта над морето, замислен за Ейми. Нито една жена досега не му се бе отдавала така изцяло, като тя снощи. Господи! Какво невероятно изживяване! Още от самото начало всичко в нея събуждаше физически глад, ала също така и отдавна задрямали инстинкти. След като я бе направил своя, вече имаше някакви права, дяволите да я вземат!

Само ако можеше да я накара да го обикне, да я дари с дете. Само така щеше да укроти жена като Ейми. Той влезе в сенчестия бар. Бе невъзможно тя да забременее от него. Това си бе чиста фантазия, да не говорим, че щеше да побеснее, ако й разкажеше колко силно го желае. И без това нямаше кой знае колко високо мнение за мъжките фантазии.

Поне сега беше в безопасност, помисли си Джейс. След две години напразни опити така и не направи дете на Сара, а и двамата го искаха отчаяно. Накрая бившата му съпруга го бе намразила, а той не понасяше физическата близост с нея, защото знаеха, че бе напълно безсмислено да опитват. Разводът дойде като облекчение и за двамата. Джейс стисна устни.

— Защо си мислех, че днес ще бъдеш в по-добро настроение — обади се Рей.

— Така ли? — отвърна потиснат Джейс. — Това означава, че служителите не бива да се опитват да разберат какво е настроението на шефа. Дай да видя снощните приходи.

— Опа! Това означава ли, че няма да изтърпиш никакви подмятания за туристката?

Джейс погледна злобно младия мъж.

— Приключихме с този въпрос. Той влиза в графата лични.

Рей се ухили.

— Наречи го както пожелаеш. Всички на острова вече знаят къде е прекарала нощта снощи. — Джейс изруга тихо, но много цветисто. Сейнт Клер бе малък остров и всичко, което ставаше, се разбираше за нула време. Него това не го притесняваше. Пет пари не даваше кой знае, че Ейми бе негова. Въпреки че се дразнеше от клюките, остана доволен, че никой друг нямаше да посмее да я закача. Само че Ейми едва ли щеше да остане доволна, когато разбереше, че връзката им се обсъждаше от всички. — Къде остави госпожица Шанън тази сутрин? Да не би да си я вързал за леглото? — попита шеговито Рей, докато бършеше чашите. По това време барът бе почти винаги празен и само някой заблуден почитател на бирата висеше над халбата си в далечния край на заведението.

— Още една такава забележка и ще ти изсипя каналина в гърлото — изръмжа Джейс, а след това се замисли дали има начин да завърже Ейми за леглото си. — Отиде в магазина на Маги.

— В магазина ли? Какво ще прави там?

— Ще пазарува — отвърна доволно Джейс.

— Защо й е да пазарува? — попита стреснат Рей.

— Ще приготвя вечеря. Какво друго? — Задоволството му пролича още повече, когато Джейс усети, че се наслаждава на мисълта.

Рей подсвирна изумен.

— Късметлия си ти. Какво толкова направи, че да заслужиш подобна глезотия? — Наведе се напред, подпря се с лакти на бара. — Слушай, шефе, ако върна петарката, която взех назаем от теб миналата седмица, ще ми уредиш ли покана за довечера? Не помня откога не съм хапвал нищо друго, освен мазните пържени картофи и хамбургери на Ханк. Вече съм забравил вкуса на домашната храна.

— Ако ти беше на мое място, Рей, щеше ли да ме поканиш?

— Не — отвърна, без да се замисля Рей. — Щях да пазя и Ейми, и домашната храна за себе си.

— Радвам се, че ме разбираш — отвърна Джейс. — Гледай сега. Ще ти посоча следващата обещаваща туристка, която влезе.

— Ха. Какво ме грее. Много добре знаеш, че в „Змията“ не идват домакини. Тук се мъкнат само от онези, които си търсят някой като Хъмфри Богарт в „Казабланка“. Искат вълнение и приключения. Нямат намерение да се прибират вкъщи при мъжа си и да се захващат с вечерята — оплака се Рей.