Джейн Кренц - Маската

Джейс се изправи и взе касовите бележки от предишната вечер.

— Ако си търсиш домакиня, Рей, да знаеш, че не си на подходящото място. Трябва да се върнеш в Канзас Сити.

— Може и да съм отчаян, ала не чак толкова. Тук светлината е по-добра и мога да рисувам.

Джейс се усмихна на една страна и понечи да се обърне. След това се поколеба.

— Някой непознат да се е мяркал снощи?

— Имаш предвид онзи, когото чака Ейми ли? Не. Обичайните моряци и докери. Всички се напиха, похарчиха куп пари и се върнаха на корабите си.

— Добре, ще съм в офиса, ако някой ме търси. — Джейс се настани на голяма маса в едно от сепаретата, което се използваше за офис на „Змията“. От това място виждаше почти целия кей. Когато Ейми се отправеше към къщи с покупките, щеше да я забележи. Щом си го помисли, по устните му се разля усмивка. Зае се с касовите бележки и фактурите с повече желание от обикновено.

Докато Джейс смяташе, Ейми се чудеше над странните зеленчуци, които откри в хладилната камера в самото дъно на подобието на супермаркет. Изглеждаха пресни, но повечето не й бяха познати. Смръщи вежди, докато ги оглеждаше, и дори не чу, когато собственичката се бе приближила. Тя бе едра жена с широка рокля на цветя.

— Да ти помогна ли, миличка? — попита весело възрастната жена. Говореше с типичния тексаски акцент, смесен с бавния изговор, характерен за островите.

Ейми се усмихна доволно.

— Търся нещо, което да направя на салата. Повечето зеленчуци тук не са ми познати.

Ейми реши, че жената е Маги, за която Джейс бе споменал, когато я остави тук. Беше прехвърлила шейсетте, с лъскава черна коса, на места силно прошарена, прибрана на стегнат кок. Имаше златиста кожа и големи интелигентни очи, по които личеше, че обожава шегите. Ейми веднага забеляза, че някога Маги е била красавица. Все още бе хубава жена.

— Салата казваш. Вземи от това. — Наведе се и измъкна нещо, което приличаше на къдрава маруля. — А това са местните репички. Най-добрите репички в целия свят, както казваше съпругът ми.

— Това репички ли са? — попита с искрено съмнение Ейми.

— Да. Я да видим. А от чушките искаш ли? — Тя остави няколко подобия на зелени чушки в кошницата на младата жена. — Не се притеснявай, всички тези неща ги отглеждат мои приятели на острова. Имат си градини и когато се роди повече, отколкото могат да изядат, ми ги продават. Хубави са — увери тя Ейми. — Какво друго ти трябва?

— Може би прясна риба — обади се колебливо Ейми, доволна, че има кой да й помогне с избора.

— Прясна риба има винаги. Ела да си избереш. Един приятел ми докара страшна стока тази сутрин.

— Ама те са още с глави! — възкликна отвратена Ейми, когато погледна рибите, положени върху лед.

— Естествено, как иначе ще разбереш, че са пресни. Виж как им блестят очите. На това му казвам аз хубава прясна риба. Избери си. Колко ще искаш.

— Само двама сме — отвърна предпазливо Ейми.

— Знаех си! — възкликна доволно Маги. — Ти си жената на Джейс, нали? Тебе те е завел снощи у тях. Наистина ли ще му сготвиш вечеря?

Ейми я зяпна.

— Определено не съм неговата жена. Нямам представа защо сте решили така. А вече се съмнявам, че ще му сготвя вечеря.

— Не се сърди, Ейми — успокои я Маги. — Нали така се казваш? Ейми. Знаех си аз. Казаха ми сутринта. Защо не оставиш зеленчуците в камерата и не изпиеш една бира с мен? Аз имам нужда малко да си почина, а ти ми се струваш напрегната. — Жената грабна кошницата и я постави в охладителната камера. След това отвори един от хладилниците и извади стек бира.

— Защо не — съгласи се Ейми, когато видя шестте бири. — Добра идея. И без това стана много топло.

— На Сейнт Клер винаги е топло — довери Маги, отвори две кутийки и подаде едната на гостенката си. Отпи дълга глътка и млясна доволно. — Да знаеш само колко риба дадох на готвача на военния кораб за тази хубава бира. Искаше нещо специално за офицерите.

— Готвача на военния кораб в пристанището ли? — попита Ейми и отпи предпазливо.

— Доста от готвачите се отбиват на Сейнт Клер. Съпругът ми ме научи как да се разправям с тях.

— Невероятно. И той ли е бил военен?

— Аха. Беше тук за малко по време на Втората световна война, а след това се върна и отвори магазина. Почина преди две години и още ми липсва. — Маги тъжно поклати глава.

— Запознали сте се, докато е бил тук ли? — Ейми отпи нова глътка бира. Наистина имаше чудесен вкус в горещината.

— Любов от пръв поглед. Родителите ми казваха, че никога няма да се върне. Казваха, че щял да си свие гнездо в Тексас, да се ожени за местно момиче. Ала пък рискът си струваше. Обичах го.