Джейн Кренц - Маската

— Джейс — започна Ейми, докато го наблюдаваше как опитва ароматната риба, — всички на острова изглежда знаят къде съм спала снощи.

— На Сейнт Клер пазим в тайна миналото си, не настоящето. Тази риба е наистина фантастична, Ейми. Във вино ли си я мариновала?

— Да не би ти да си се похвалил със случилото се снощи? — настръхна тя.

— А ти как мислиш? — Той си сипа още салата, за трети път.

— Иска ми се да мисля, че не си постъпил като някой хлапак — обясни подразнена Ейми. Откакто бе получила бележката, бе станала доста раздразнителна и го съзнаваше. Реши, че има основателна причина. Събитията започваха да излизат от контрол.

— Всички момчета са хлапаци по душа — ухили се непринудено Джейс, но шеговитото му изражение се стопи веднага щом забеляза руменината по бузите й. — Мила, не ме гледай по този начин. Шегувах се. Разбира се, че не съм разказал на половината остров какво се е случило снощи. Успокой се, за Бога. Вече ти казах, че Сейнт Клер е много малък остров.

Тези думи не я успокоиха.

— Джейс, чувствам се много неловко. Задължена съм ти, че снощи се опита да ми помогнеш…

— Като жена би трябвало да знаеш, че не беше проява на алтруизъм — отвърна рязко той и присви очи. — Какво става, Ейми? Ставаш все по-нервна. След още пет минути ще трябва пак да спасявам чашите.

— Изобщо не е смешно!

— Знам, извинявай. Мила, кажи ми какво не е наред. Да не би да се притесняваш заради Хейли? Страхуваш се, че той няма да дойде и ще се окаже, че напразно си идвала ли?

Тя преглътна и посегна към виното, докато мислеше за смачканата салфетка, скрита в куфара й.

— И това също — измърмори Ейми.

Джейс кимна, сякаш това бе обяснението за лошото й настроение.

— Колко ще го чакаш? — попита той, доколкото бе възможно с небрежен глас.

— Не съм сигурна. — По дяволите, защо се чувстваше виновна, че го лъже? Все пак срещата с Дърк Хейли си беше нейна грижа. Беше дошла на Сейнт Клер по работа. Връзката й с Джейс нямаше нищо общо. Дали? Не му дължеше нищо, дори обяснение.

— Седмица? Две седмици? Колко?

— Вече ти казах, че не знам! Защо питаш, Джейс? Какво значение има?

Той я погледна.

— За съжаление има.

— Какво трябва да означава това „за съжаление“? Да не би да очакваш пристигането на друга туристка утре? Да не се окаже, че преча? — попита Ейми с горчивина.

— Разстроена си заради случилото се снощи, нали? — попита учуден Джейс.

— Именно. — Поне това бе истина. Всеки път, когато си спомнеше за предишната вечер, тя наистина се разстройваше. — Не съм дошла на Сейнт Клер, за да си търся любовник.

Той се наведе над чинията.

— Това ми е ясно. Също така не си дошла и да ми готвиш, нали?

— Не съм — въздъхна Ейми.

Джейс вдигна поглед и се усмихна предпазливо.

— Ейми, това е най-вкусната храна, която съм опитвал, откакто се помня. Ако обещая да не те нападам довечера, ще престанеш ли да ми се караш и ще ме оставиш ли да й се насладя на спокойствие?

Тя остана с отворена уста, след като чу тази необичайна молба. След това най-неочаквано усети как в нея напира смях. Той нахлу в морскосините й очи и Ейми изви изразителните си устни.

— Какво излиза, че мъжът предпочита храната пред секса! Май трябва да се обидя.

— Изборът беше труден — ухили се Джейс.

— Благодаря!

Поне настроението стана по-ведро. Въпреки кашата, в която се бе озовала, тя бе доволна, че разправията бе предотвратена. Наистина искаше Джейс да хареса ястието. Усети необичайно задоволство, докато го наблюдаваше как опитва домашно приготвената храна. Когато се навечеряха, той й благодари, сякаш току-що му бе поднесла безценно съкровище.

— Това ще ти бъде за спомен от Щатите — заяви сухо тя, докато миеха чиниите и се приготвяха да отидат в „Змията“.

Джейс изви недоволно устни.

— Точно така.

Ейми се намръщи, докато плакнеше последната чиния.

— Не е нужно това да се превръща в събитие, което се случва веднъж на десет години — обясни тя. — Ако се преместиш да живееш в Щатите, сигурна съм, че ще се храниш така редовно.

Той се поколеба, след това отвърна тихо.

— Отдавна реших, че в Щатите не ме задържа нищо. Хайде, мила, да вървим. Рей има да се чуди какво ни се е случило.

— Ще му занеса парче кокосов пай.

— Ще ти бъде вечен роб — обясни Джейс.

— Може и да ми бъде от полза — отвърна весело Ейми и се опита да не мисли, че той бе категоричен по въпроса за връщането в Щатите. Този въпрос не трябваше да има значение за нея.

— Не ти трябва още един роб — намекна Джейс и притисна лицето й между дланите си. — Имаш мен.