Джейн Кренц - Маската

— Разбирам защо родителите ти са били притеснени — отбеляза замислена Ейми. — Винаги съществува рискът да се влюбиш в човек, когото няма да видиш никога повече.

— Жените по ги бива по тая част — отвърна простичко Маги.

— За рисковете ли говориш?

— Ми да. Понякога вадим късмет, понякога не се получава. Само че цялата човешка раса има полза, когато се рискува.

— Така ли?

— За мен дом с много смях и обич е най-цивилизованото нещо на света. Ако разчиташ на мъжете, нямаше да съществува понятието дом. Те не знаят как се прави дом. Трябва им жена, за да ги научи.

— И какво ще направиш, когато попаднеш на непредсказуем мъж? — попита сухо Ейми.

— Понякога жената губи, но понякога печели. — Маги довърши бирата и посегна за нова. Погледна Ейми.

— Ами ако жената рискува и сбърка? Ако се окаже вързана с две деца и с безотговорен мъж?

— Повечето жени се справят. Както вече ти казах, това е въпрос на риск. Да не би да си мислиш, че на този свят съществува мъж, който би рискувал да забременее, ако Господ бе предвидил подобна възможност? Няма начин!

Ейми се замисли.

— Може и да имаш право. Никога не съм се замисляла. — Тя отпи от бирата.

— Когато моят Стив се върна след войната, тук го чакаше двегодишният му син — изкиска се Маги.

— Ами!

— През тези две години имах съмнения, ала не съм съжалявала нито за миг. За мен рискът си струваше. Бях влюбена, а това е единственото, в което една жена трябва да бъде сигурна.

— Че е влюбена ли?

— Именно. Кажи ми как ще сготвиш рибата?

— Както и да е, стига да не е пържена. — Ейми се намръщи, когато се сети, че всичко в местното кафене бе пържено. — Може да я задуша, обикновено така правя рибата. Ти какво ще кажеш?

— Както и да я сготвиш, Джейс ще бъде доволен. Това момче има нужда от домашно приготвена храна и обич още откакто дойде на Сейнт Клер. А според мен ти си жената, която ще му даде и двете.

Ейми усети как бузите й пламват.

— Не залагай толкова много на връзката ми с Джейс — заяви тя.

Маги се изправи на крака, в очите й бе стаен смях.

— Миличка, познавам сродните души, когато ги видя. Ела сега да ти дам от местните подправки, за да придадеш невероятен вкус на рибата.

— Не изглежда много приятно — оплака се Ейми, щом видя отново лъскавите очи.

Двайсет минути по-късно излезе от магазина на Маги, рибата опакована в амбалажна хартия, пликът й пълен със зеленчуци и подправки. Трябваше да го прегърне с две ръце, за да е сигурна, че няма да го изпусне. Странната маруля, репите и рибите с глави стърчаха точно пред лицето й. Едва виждаше накъде върви.

Тъкмо затова не успя да огледа високия неугледен рус мъж, който крачеше към нея по оживения кей. Непознатият не се поколеба дори за миг, когато се изравни с нея и подхвърли използвана салфетка в натъпкания плик.

— Ей, аз да не съм ходещо кошче за боклук — сопна му се сърдито Ейми. Мъжът дори не се обърна, за да се извини. — Надут пуяк — измърмори вбесена тя и продължи към „Змията“. Поведението на някои от жителите по тези отдалечени острови беше направо отвратително. След това се сети какво ставаше, ако пресечеше улицата пред някое такси в Сан Франциско, и реши, че грубостта я има навсякъде по света.

След малко се изкачи по стълбите към „Змията“. Над главата й бавно се въртяха вентилатори, които почти не разхлаждаха, но въпреки това Ейми им се зарадва. Едва пристъпила прага, и някой пое покупките от ръцете й.

— Благодаря — обърна се тя към захиления Рей. — Рибата на Маги тежи цял тон!

Рей надникна в плика.

— Вече ми потекоха лигите. Кажи ми как ще я сготвиш. Искам да се поизмъчвам, а след това ми разкажи с какво ще я сервираш. Довечера ще се отдам на фантазии.

Ейми се намръщи, ала след това избухна в смях.

— Предавам се. Целият остров знае какво смятам да готвя довечера.

— На това му се казва завист, нищо повече от завист — каза й Рей и се настани на бара.

— Слушай, има достатъчно риба за трима — започна Ейми, готова да го покани.

— Не, няма — побърза да се намеси Джейс и се измъкна от сепарето. — Рибата е само за двама, а дори и да имаше, тази вечер Рей е на работа.

— Ясно. — Ейми погледна тъжно Рей. След това забеляза новата картина над бара. — Нова ли е, Рей? Много е хубава — възкликна тя. — Тропическа фантазия!

— Прилича на фантазия — съгласи се Рей, доволен, че Ейми проявява интерес. — Това място наистина съществува. В другия край на острова има едно ждрело. На Джейс сигурно ще му бъде приятно да ти го покаже някой път — обади се хитро той.