Джейн Кренц - Маската

— В теб има нещо, което никога няма да ти позволи да се превърнеш в роб — прошепна тя. Физическото привличане помежду им я тласкаше към него, ала Ейми знаеше, че не бива да се оставя.

— Поне се старая — прошепна на свой ред той и докосна устните й със своите.

— Нали каза, че няма да ми се нахвърляш тази вечер. — Клепките й трепнаха, докато го наблюдаваше. Какво точно искаше от него тази вечер?

— Когато един мъж е гладен, дава какви ли не прибързани обещания. — Джейс я целуна по върха на носа. — Ейми!

— Трябва да вървим, Джейс — настоя тя. Не можеше да му каже, че няма смисъл да ходи в „Змията“ тази вечер, че връзката вече бе осъществена. Но пък в момента „Змията“ й се струваше истински рай, място, където щеше да вземе решение как да прекара нощта.

Той потисна стона си и я пусна.

— Добре, мила. Да вървим. Рей ще се зарадва на това парче пай много повече, отколкото на викторианските еротични книжки.

Вечерта премина без впечатляващи събития, ала Ейми знаеше, че ще бъде така. Непрекъснато се оглеждаше с надеждата да забележи високия неугледен рус мъж, но никой, който дори бегло да отговаря на описанието, не се появи в „Змията“ Защо бе нужна тази тайнственост, чудеше се тя. Какво толкова имаше на тази маска? И какво щеше да прави утре сутринта?

Само че преди да настъпи утрото, трябваше да вземе решение по друг въпрос.

— Да се прибираме, мила — подкани я Джейс малко след полунощ и й протегна ръка със самоувереността на мъж, който има намерение да се прибере у дома и да си легне с жена си. — Стана късно и е очевидно, че Хейли няма да се появи.

Той побутна недопитата чаша ром и Ейми забеляза, че почти не бе пил тази вечер. Веднага одобри, защото не й се искаше Джейс Ласитър да стане жертва на горещината и рома, докато бе на Сейнт Клер. От друга страна беше малко вероятно Джейс да стане жертва на някой или нещо, каза си тя, докато се изправяше. Той нямаше нужда от нейната загриженост!

— Джейс — започна решително Ейми. — Мислех си, че тази вечер мога да се върна в „Марина“. Който е претършувал стаята ми, едва ли ще се върне. Може да е бил някой пиян моряк, който е искал да пипне малко пари.

— Стига, Ейми. — Джейс я притисна до себе си, прегърнал я през раменете.

— По дяволите, Джейс, не ми казвай да мълча! Опитвам се да обясня, че няма причина да се прибирам у вас! — Тя се почувства в капан и всичките й страхове и притеснения се събудиха отново.

— Ейми, желая те — каза й той, спря и я стисна за раменете. Грубото му лице бе много сериозно, докато я наблюдаваше. На приглушената светлина в бара тя забеляза блясъка в тюркоазените му очи. — Имам нужда от теб — прошепна Джейс. — Моля те, не ме отблъсквай тази вечер.

— Джейс, не е достатъчно да желаеш някого — опита се да обясни тя, ала се почувства безпомощна, когато усети силата на собственото си желание. — Всичко снощи се случи прекалено бързо. Така и не помислих.

— Днес имаше достатъчно време да мислиш, нали? Мила, аз говорех сериозно одеве. Няма да те насилвам да дойдеш в леглото ми. Желанието ми е огромно, но въпреки това няма да те насилвам.

— О, Джейс — изпъшка Ейми, защото нейното желание бе не по-малко. — Една връзка не се гради само на желание.

— Ако в нашата имаше нещо повече, значи и двамата щяхме да загазим — отвърна мрачно той. — Ние сме от два различни свята. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е връзка, в която основното е взаимното желание.

Тези груби думи я отрезвиха. Тя се отдръпна разтреперана и ужасена от истината. Отчаяно й се искаше да измисли нещо разумно.

— Да, да, май си прав. Мога само да ти кажа, че единствената връзка, която е възможно да съществува между нас, просто не е за мен. — Обърна се и тръгна по улицата към дома му. — Ще си приготвя куфара и ще се върна в „Марина“.

— Недей, Ейми! — Думите прозвучаха зад нея, а след миг Джейс я настигна и стисна за китката. Тя усети, че той полага огромни усилия, за да се овладее, преди за заговори отново. — Добре, Ейми. Печелиш. Готов съм да ти дам всичко, което притежавам, стига да дойдеш в леглото ми, ала няма да настоявам. Обаче настоявам да останеш в дома ми. Моля те, разбери, че ще бъда безкрайно нервен, ако те изпратя отново в хотела. Ако не приемаш, че имам нужда от теб и че те желая тази вечер, поне приеми факта, че ще полудея от тревога по теб, ако се върнеш там.

Тя разбра, че не може да си тръгне. Нямаше сили да му откаже.

— Добре, Джейс, ще остана.

Час по-късно, докато лежеше сама в леглото си и слушаше шума на палмовите листа пред прозореца, Ейми усети, че бе попаднала в подвижни пясъци и нямаше да е никак лесно да се измъкне.