Джейн Кренц - Маската

— Ти не одобряваш ли?

Тя поклати глава.

— Не. Как е възможно да се представя мъж като Тай Мърдок в романтична светлина? Адам ще бъде истински баща на Крейг. Но пък знам, че един ден малкият ще започне да пита за Тай. Мелиса трябва да му каже истината все някога.

— Ти харесваш ли Адам? — попита любопитно Джейс.

— Много. Той е истинско изключение — момче, което е пораснало и е станало истински мъж във всеки смисъл на думата. При повечето не е така.

— Май нямаш кой знае колко добро отношение към моя пол.

— Вече ти казах, че нямам доверие на мъжете. Те се отдават на фантазиите си и причиняват огромна болка, а в същото време не се отказват от илюзиите си.

— А когато се стигне до деца?

— Искаш доказателство колко безотговорни са мъжете ли, дори когато става въпрос за собствените им деца? — предизвика го Ейми. — Тогава погледни колко деца от смесени връзки с азиатки са изоставени, когато бащите им, военни от флота, си заминат за Щатите.

— Ейми — започна внимателно Джейс, — не казвам, че одобрявам подобна безотговорност, ала мъжете изоставят децата си от незапомнени времена. Не е правилно, но се случва.

Тя си пое рязко дъх.

— Този спор е напълно безсмислен. Ела да ти покажа маската. — Ейми стана и се отправи към стълбите.

— По дяволите, Ейми… — Той се завъртя, когато тя тръгна към стълбите, стисна я за китката и я накара да спре. — Независимо от обстоятелствата, не одобрявам подобна безотговорност, ала не можеш да виниш всички мъже заради грешките на малцина.

— Малцина ли? По-скоро повечето!

— Права си. Този спор е напълно безсмислен — измърмори Джейс. — Защо, по дяволите, ми трябва да защитавам мъжете? И то по въпрос, който изобщо не ми е приятен.

Ейми долови едва сдържания гняв в гласа му и реши да отстъпи.

— Знам, че не бива да очерням всички, Джейс. Истината е, че в Щатите семейният живот е нещо доста несигурно, меко казано. Знам, че има и изключения. Мъже като Адам.

— Тъй като майка ти е била изоставена, а в живота на сестра ти цари пълен хаос, ти вече си в положение да даваш дълбокомислени оценки за разрухата на семейството в съвременното общество. Май не съм изпуснал много, като стоях далече от цивилизацията през последните десет години — отбеляза той с примирена усмивка.

Тя го гледаше смълчана и й се искаше да му каже, че пропилява живота си на този тропически остров, но също така й бе омръзнало да спори с него.

— Ей сега ще донеса маската. — Ейми забърза нагоре по стълбите.

Маската бе грозна, издялана от най-обикновено дърво, голяма колкото дланта на Джейс. Някога е била изрисувана, ала пъстрите цветове сега се бяха обелили. Ухиленото лице беше като истинска карикатура на човешко, но бе възможно това да се окажеше представата на дърводелеца за дявол.

— Подобна творба не е в състояние да те грабне — отбеляза Джейс, докато гледаше внимателно маската.

— Не. Не мога да разбера защо Хейли толкова иска да се добере до нея. Обаче ще открия.

— Първата ни работа е да я скрием на сигурно място. — Джейс подхвърли маската във въздуха и я улови.

— Да я скрием ли?

— Няма да съм спокоен, ако я разнасяш в чантата си. Ако Хейли отново тръгне да я търси, предпочитам да не му доставя удоволствието да я намери.

Предложението бе разумно.

— Къде да я сложим? — попита любопитната Ейми.

Той се замисли за момент и пое към другия край на къщата.

— Май знам къде. Старият морски капитан, построил къщата, е имал библиотека с доста интересни приспособления.

— Какво например?

— Например рафт с фалшив гръб. Ще ти покажа. — Джейс влезе в просторната стая, в която бе подредена огромна библиотека, и подръпна една от полиците. Ейми наблюдаваше с нескрито задоволство как две от крилата се отделят на скритите си панти и разкриват шкаф в стената.

— Умен е бил капитанът! — възкликна тя. — Човек никога не би предположил, че тук има скривалище. Интересно, какво ли е прибирал там?

— Една от най-интересните сбирки на викториански еротични книги, които някога съм виждал — отвърна Джейс и постави маската на празния рафт, а след това затвори крилата на библиотеката.

— Мръснишки книжки! Джейс, шегуваш се, нали? — За пръв път тази сутрин очите й заблестяха.

— Този остров, Ейми, ако не си забелязала, е доста отдалечен — напомни й любезно той. — На мъжете понякога им се налага да използват въображението си. Попитай Сам.

Тя се сети за Сам и неговите списания, а след това се усмихна.

— Разбрах. Какво направи с книжките, Джейс?