Джейн Кренц - Маската

— Господи! — Едва прошепна думата, ала й се стори, че някой я изкрещя. Какво бе направила? Сигурно се бе побъркала напълно.

Побъркана. Да, сигурно се бе побъркала от горещината на острова. Толкова се бе побъркала, че се бе отдала на мъж, когото почти не познаваше, на един непознат, с когото нямаше повече да се видят, след като си заминеше от Сейнт Клер.

На този мъж може и да му беше все едно за емоционалния риск, който бе поела — както и за физическия. Мъжете рядко се сещаха за рискове, когато се стигнеше до удоволствия. Жената бе тази, която трябваше да се пази.

А Ейми дори не се бе сетила. Господи, какво я бе прихванало? Винаги бе толкова предпазлива, толкова разумна и внимателна. Ограниченият й сексуален опит бе отпреди години, малко след като завърши колежа и дори когато бе обхваната от страст, бе проявявала достатъчно предвидливост, за да вземе предпазни мерки. От много време в живота й не се бе появявал мъж и не й се бе налагало да мисли как да се предпази от бременност.

След като бе внимавала цели двайсет и осем години, ето че изведнъж бе полудяла. Как можа да се случи с мъж, за когото не знаеше почти нищо, с мъж, който така я бе омагьосал, че дори не бе помислила какво може да се случи.

— Господи! — въздъхна потресена тя. Ръката й се плъзна към корема. Имаше вероятност да е забременяла. Какво да прави?

Предпазливо се измъкна от леглото. Седна и се огледа за нощницата.

— Отиваш ли някъде? — В ленивият глас на Джейс се бе събрало цялото задоволство на света. Ейми се изплаши и скочи. — Ейми! — Не можеше да го погледне, ала усети, че той я наблюдава, докато си търсеше нощницата. Почувства се смешна, докато се мяташе гола из стаята. — Ейми, какво, по дяволите, ти става? Върни се в леглото — нареди Джейс. — Има много неща, за които да си поговорим.

— После — отвърна рязко тя, грабна смачканата нощница и я облече. — Ще говорим, докато закусваме.

Завъртя се бързо и избяга навън през отворения прозорец към верандата в собствената си стая. Изглежда не можеше да мисли трезво. Бе завладяна от паника.

— Ейми, успокой се и ми каже какво не е наред.

Тя притисна към гърдите си току-що извадената от куфара блуза и се обърна рязко към Джейс, застанал гол на прозореца. Наблюдаваше я с някаква решителност, сякаш не разбираше какво я прихваща, но въпреки това трябваше да разбере какво има.

— Всичко е наред, Джейс — отвърна тя спокойно. — Аз… Ами просто искам да се облека. Ще се видим долу след малко.

— Мила — опита се да я успокои той и пристъпи напред. — Гледаш ме така, сякаш си заек, който се опитва да избяга от вълк. — Джейс спря, щом тя се отдръпна инстинктивно. — Сигурен съм, че след снощи си разбрала, че аз съм най-обикновен мъж — добави той все така тихо.

— Знам, че си мъж — повиши глас Ейми. — Точно това е проблемът.

— Би ли ми обяснила какво трябва да означава това? — попита сухо Джейс.

Тя си пое дълбоко дъх и си наложи да се успокои.

— Няма значение. Знам, че вината е моя. Винаги жената е виновна, нали? Единственото ми извинение е, че снощи не мислех. — Ейми го погледна и по очите й личеше, че не го разбира. — Наистина не знам какво ме прихвана. Никога… Никога преди не съм се чувствала така. — Тя стисна блузата по-силно. По дяволите, щеше да запази спокойствие дори това да я убиеше. — Ще се оправя — изрече накрая Ейми.

Той изви едната си вежда.

— Така ли?

— Разбира се, че ще се оправя.

— Защо ми се струва, че не си убедена?

— Ти няма за какво да се притесняваш — сопна се гневно тя.

Джейс остана загледан в нея, замислен, а накрая прокара пръсти през разрошената си коса.

— Ще получа ли обяснение, или се налага да си играем на въпроси и отговори цяла сутрин? Предупреждавам те, че така и не се научих да проявявам търпение към каквито и да било игри.

Ейми се напрегна.

— Вече ти казах, че проблемът не е твой.

— Говориш пълни глупости. Естествено, че проблемът е и мой! — Посегна към нея и я стисна за китката. — Добре поне, че наоколо няма чаши, пълни с вино или ром — отбеляза той и погледна изпуснатата й блуза, докато се настаняваше на леглото и я привличаше в скута си. — Кажи ми, Ейми Шанън, какво става тук? В момента има други неща, които предпочитам да върша, вместо да те преследвам из цялата къща и да настоявам да ми обясниш какво става!

Тя се отпусна с нежелание върху голите му бедра. Това беше невероятно, каза си изумена. Беше обзета от паника заради последствията от снощи, а Джейс трябваше само да я прегърне, за да я накара да забрави за рисковете!