Джейн Кренц - Маската

— Моля те, Джейс, пусни ме — настоя Ейми.

— Не и преди да ми кажеш каква е причината за истерията ти тази сутрин. Да не би да съм те любил чак толкова зле? Страхуваш ли се да се оставиш в неумелите ми ръце? — Той я погали по бузата с палец, а тюркоазените му очи заблестяха закачливо.

— Знаеш много добре, че не си неумел… Говоря за леглото — отвърна троснато тя. — Аз съм единствената непохватна. А като знам каква съм, сигурно ще се окажа бременна, и то само след една нощ с теб.

Палецът му спря чувствените движения и Джейс я погледна.

— Значи затова била тази имитация на обезглавена кокошка… Страхуваш се, че може да си забременяла ли?

— Не ми допада особено описанието на поведението ми, ала да, затова съм притеснена — изсъска Ейми. — Вече ти казах, че това не е твой проблем. Не знам какво ми стана снощи. Винаги съм била безкрайно внимателна! А не съм спала с мъж от толкова отдавна, че…

— Ейми — заяви той, дълбокият му глас станал неестествено груб. — Не си бременна.

Тя се опита да се усмихне смело.

— Най-вероятно не съм. Сигурно се притеснявам за нищо. Няма да разбера цели три седмици, а ти нямаш представа колко ужасно е чакането! Освен това понякога съм наистина много непохватна — заяви нещастно Ейми.

— Повярвай ми — изръмжа Джейс. — Не си бременна.

— Хубаво е, когато човек мисли оптимистично — отвърна сухо тя, но така й не успя да скрие гнева си.

— По дяволите, жено, тук не става въпрос за оптимизъм! Ако трябва да сме честни, душата си бих продал, за да си бременна!

Ейми застина на място от изумление.

— Какво каза?

— Не бих могъл да се сетя за нищо по-хубаво от това, да носиш детето ми.

— От всички жестоки мъжкарски приказки, това е върхът! — избухна вбесена тя. — Как смееш дори да признаеш подобно нещо? Ще ме изпратиш в Сан Франциско да отгледам детето сама, нали? Знаеш, че двамата с теб никога повече няма да се видим. За Бога, Джейс… Колко туристки си изпратил да си ходят, след като си ги снабдил с един допълнителен сувенир от Сейнт Клер? Гордееш ли се с това? Да не би да правиш резки за всички копелета, на които си баща?

Тялото му се напрегна неочаквано и Ейми разбра, че бе прекалила. Вече бе твърде късно да бяга. Силните му пръсти се плъзнаха към гърлото й и тя застина на място.

— Наистина ли ме имаш за такъв? — попита грубо и рязко той.

Ейми затвори очи и се отпусна на гърдите му.

— Не, не, разбира се, че не те смятам за такъв. Извинявай, Джейс. Просто тази сутрин съм много напрегната. Сигурна съм, че в повечето случаи постъпваш като разумен възрастен човек. Просто и двамата се увлякохме снощи.

Той я разтърси.

— Ейми, млъкни и ме изслушай. Ще ти кажа нещо, което не съм споменавал пред друг човек от поне десет години. Сигурен съм, че не си бременна, защото не мога да имам деца.

— Моля? — Тя вдигна глава и се вгледа в мрачните му очи.

— Подробности ли искаш? — изръмжа Джейс. — Нарича се силно занижен брой на жизнеспособните сперматозоиди. Да ти кажа ли как разбрах? Когато с бившата ми съпруга се опитахме да си направим дете и не успяхме, отидохме на преглед. Оказа се, че вината е в мен. Затова съпругата ми ме напусна, Ейми. Тя искаше да има деца, а аз не можех да направя нищо по въпроса. Не искаше да осинови, искаше собствено дете. Затова се омъжи за друг.

— О, Джейс — извика приглушено Ейми и й се прииска да направи нещо, за да заличи мъката от лицето му. — Джейс, не предполагах…

— Естествено — отвърна грубо той. — Нямам навик да го разправям на целия свят. Мъжете не се гордеят с подобни неща!

Тя започна да се отпуска в ръцете му, а инстинктите й нашепваха да го успокои.

— Не ти се е налагало да успокояваш други истерични туристки.

— Просто въпросът не е бил повдиган. Вече ти казах веднъж, че те са различни от теб. Те идваха готови да се впуснат в приключения. Не беше нужно да им казвам, че предпазните им мерки са напълно безсмислени.

— Джейс — прошепна Ейми, — затова ли си дошъл тук, на Сейнт Клер? Когато съпругата ти те е напуснала, просто си заминал, така ли?

Той сви устни.

— Сама се сещаш, че не мога да предложа истинско семейство на която и да било жена. Бях на двайсет и пет, когато Сара ме напусна. Тогава реших, че е най-добре да се пусна по течението на живота, след като очевидно нямаше да имам семейство. Напуснах работа и реших да обиколя света. Накрая се озовах на Сейнт Клер и разбрах, че безцелните пътешествия не са за мен. Животът тече безкрайно бързо, поне на мен ми се струва така. Намерих си работа тук и нещата потръгнаха. Няма защо да се връщам в Щатите.