Джейн Кренц - Маската

Тя облегна глава на рамото му.

— Няма да се преструвам, Джейс — призна тихо Ейми. — Последното, което ми трябва в момента, са деца. Виждала съм прекалено много жени, включително майка ми и сестра ми, на които се е налагало да се справят сами. Майка така и не се омъжи повторно, защото нито един мъж не искаше жена с две дъщери. Винаги съм се чувствала виновна заради това. Майка ми беше много интелигентна и много красива, докато беше на трийсет и се грижеше за пас. Ако нас със сестра ми ни нямаше, тя щеше да си намери друг, след като баща ми я изостави. Още от малка си казвах, че не мога да поема риска и да се озова в положението на мама — самотна, натоварена с отговорности. Забелязах, че мъжете не искат деца, ала самите деца са просто поредното доказателство за мъжествеността им. Когато децата се появят, те най-често подвиват опашка и се махат.

— Ейми, не е честно… — започна Джейс.

— Знам, знам. Има и изключения. Сигурна съм, че има чудесни бащи по света, но аз не съм виждала много. Погледни само какво причини Тай Мърдок на сестра ми. Половината жени, които работят в бутиците ми, са разведени и сами отглеждат децата си. Не ме разбирай погрешно. Възхищавам им се и на тях, и на майка ми, и на сестра ми. Те са смели жени. Само че аз не искам да стигам до тяхното положение, Джейс — заяви накрая тя.

— Значи до снощи никога не си рискувала, така ли? — попита той.

Ейми се разсмя неуверено, затвори очи и отпусна глава на рамото му.

— За непохватна жена като мен извадих невероятен късмет в единствения случай, когато забравих за предпазни мерки.

Ръцете му се стегнаха и тя се зачуди какво си мисли Джейс.

— Сигурно си права за себе си. Не очаквай да изпитам същото облекчение като теб, мила. Както вече ти казах, ако имаше дори най-малката възможност да си забременяла, щях да съм на седмото небе. За съжаление, това е невъзможно.

— Това променя нещата.

— Което означава, че сега вече ще останеш доброволно в леглото ми ли? — попита бавно той.

Ейми се изчерви.

— Джейс, трябва да поговорим за това — започна тя. — Това е съвсем… съвсем друг въпрос е. Снощи прибързахме, ти прибърза — поправи се Ейми. — Двамата с теб почти не се познаваме и не биваше да се увличаме по този начин. Все още не разбирам какво ме прихвана, ала определено не съм дошла на Сейнт Клер за един бърз флирт.

— Не пропускаш ли нещо, мила? — попита той, смъкна я от скута си и се изправи.

— Какво? — попита тя и се намръщи.

— На Сейнт Клер откри съвършения любовник, от който няма опасност да забременееш! Трябва да се възползваш от него, докато можеш.

Джейс се обърна към вратата и излезе от стаята с едри крачки, а Ейми остана да гледа след него с отворена от възмущение уста.

— Не е ли крайно време да ми покажеш прословутата маска? — попита Джейс след половин час, докато пиеха кафе.

Ейми спря да разбърква концентрираното мляко в своята чаша. Имаше късмет, че намери мляко. Кухнята на Джейс се оказа празна. Почти всичката му храна бе консервирана, а както тя забеляза, повечето неща бяха с изтекъл срок. Някои дори не разбра какво съдържат, защото етикетите се бяха отлепили от влагата. Прясна храна нямаше, освен яйца и хляб, който бе започнал да мухлясва. Джейс се извини и обясни, че се храни в кафенето, където Ейми бе закусвала вчера. След като вече бе опитала какво се предлага там, тя реши, че той не се храни както трябва, но не посмя да му го каже. Настроението му бе доста особено след сцената в стаята й.

— Не е нищо особено — отвърна Ейми. — Можеш да я видиш, ако искаш. Просто сбръчкана стара маска от дърво. Галеристът, който я оцени, каза, че била нова и не е най-доброто, което се предлага.

— Въпреки това Хейли държи да я получи.

Тя кимна и стисна чашата.

— Ако проклетата маска не беше единственото, което Крейг щеше да получи от баща си, досега да е изхвърлена на боклука.

— Сестра ти може да е искала да я запази заради сантименталната й стойност.

Ейми сви устни.

— Не ме питай защо, ала Тай Мърдок не е от мъжете, към които една жена би изпитала сантиментални чувства! Трябва обаче да се мисли и за Крейг, а Мелиса знае, че някой ден ще трябва да му разкаже за баща му. Сигурно ще му обясни, че е загинал в другия край на света и преди да почине, е изпратил маската на сина си. Ще представи нещата така, та той да реши, че баща му е щял да се върне. Просто ще му представи една по-романтична версия и ще обрисува Тай като търсач на приключения, който много е обичал сина си и е имал намерение да се прибере час по-скоро. Маската е доказателството за всичко, което възнамерява да наприказва.