Джейн Кренц - Маската

Час по-късно Ейми се отказа от опитите да заспи и отметна чаршафа. Стъпи боса на дюшемето и френската нощница се разстла около глезените й, докато пристъпваше към отворения прозорец.

Втората стая се оказа чиста и приятно обзаведена с бамбукови мебели, въпреки че витаеше някаква празнота. Сякаш никой не бе живял в тази стая от много отдавна.

Това бе ясно, каза си тя намръщена, докато се взираше към морето. Търсачките на силни усещания, които попадаха тук, сигурно спяха в голямата спалня с господаря на къщата!

Ейми отблъсна натрапчивите образи и стисна рамката на прозореца. В далечината се виждаше военния кораб, а неколцина мъже се мяркаха по палубата. Те бяха далече от нея. И домът на Джейс, и „Змията“ бяха сравнително далече от доковете. Нима той бе имал нужда от място, където да избяга от напрегнатата си работа, дори за кратко? Дали съпругата, която го бе напуснала, му липсваше?

Не, по всяка вероятност бе особено доволен да живее безгрижно, напомни си Ейми. Не биваше дори за момент да си прави илюзии за този мъж.

Да, имаше му доверие, а това бе невероятно, след всичко, което бе научила за него. Какво, по дяволите, ставаше с нея? Ето че се бе озовала в дома му и се бе съгласила да приеме помощта му. Какво у Джейс Ласитър я караше да забрави предпазливостта? Това бе напълно нетипично за нея.

Обзета от безпокойство, тя излезе през отворения прозорец на верандата. Нощният бриз полъхваше откъм океана и подхващаше игриво копринената нощница. В този момент си спомни как изглеждаше материята в загорелия юмрук на Джейс. Чувствена. Възбуждаща. Не успя да прогони този образ. Той събуди в нея опасни чувства, на които Ейми знаеше, че не бива да се поддава.

Верандата опасваше цялата къща. Тя погледна на едната страна, за да види дали някъде не свети. Всичко тънеше в мрак. Дали Джейс си беше легнал? Може да бе останал на долния етаж, за да размишлява над чаша ром. Зачуди се коя ли стая бе неговата.

Наведе се напред и се подпря на перилата, а медната й коса се разстла по раменете.

— Не биваше да идваш на Сейнт Клер, Ейми. Попадна на неподходящо място в неподходящ момент. — Тя застина, когато чу гласа му, зазвучал от тъмното зад нея. След това се обърна с чувството, че ще се сблъска със съдбата си. Той бе застанал в сянката на вратата до нейната. Толкова бе близо! Господи! Дори нямаше представа, че стаята му бе до нейната. В продължение на една безкрайна минута двамата останаха загледани един в друг. Тя усети напрежението помежду им и разбра, че се бе озовала в много по-опасно положение, отколкото когато се върна в стаята си и откри всичко обърнато наопаки. Сега дори не успяваше да помръдне. — На неподходящо място в неподходящ момент — повтори Джейс с дрезгав глас и бавно приближи до нея. Все още бе в дрехите, с които бе през деня, ризата разкопчана на гърдите, ръкавите навити над лактите. Тъмната му махагонова коса изглеждаше почти черна в мрака, а лъскавите тюркоазени очи бяха пълни с очакване.

— Така ли, Джейс? — попита тя, когато той пристъпи към нея. — Наистина ли съм на неподходящо място в неподходящо време?

Той застана до нея и се облегна на перилата, а след това спокойно отпи от рома. Остави чашата до себе си и кимна. Очите му не се бяха откъснали нито за миг от нейните.

— Така е.

— Но това важи само за мен, нали? — прошепна Ейми. Усети тръпка, докато очакваше неизбежното напрежение да избухне. Трябваше само да се обърне и да си влезе в стаята, а след това да затвори прозореца. Защо не можеше да помръдне?

— Тук хората се научават как да постъпват правилно. Дори да е само за една или две нощи. Особено когато желаят някоя жена толкова силно, колкото аз те желая.

Тя не можеше да откъсне поглед от настойчивия му, блестящ поглед. Имаше чувството, че бе попаднала в капан, че бе омагьосана от сили, които дори не се опитваше да разбере.

— Ами ти… — Замълча и облиза устни. — Ти наистина ли ме желаеш толкова много? Може би която и да било жена…

Така и не успя да довърши изречението. В притеснението си плъзна дясната си ръка по перилата и закачи чашата с ром, оставена на парапета.

Джейс протегна ръка и хвана падащата чаша. Разляха се само няколко капки. Той отново остави чашата на перилата, а по устните му плъзна странна усмивка, докато наблюдаваше удивлението по лицето й.

— Да, много те желая и не бих го направил с която и да било. Не и тази вечер. Наистина ли те притеснявам чак толкова? — Погледна отново спасената чаша.