Джейн Кренц - Маската

— Виж, личните ни взаимоотношения нямат нищо общо. — Тя вирна надменно брадичка.

— Как ли пък не — отвърна веднага той. Очевидно не се бе стреснал ни най-малко от високомерния й отговор.

— Има, и още как! — Докато говореше, двамата завиха по лошо асфалтирана улица на две пресечки от „Змията“.

— Къде отиваме? — Ейми се взря в мрака. На Сейнт Клер очевидно не признаваха уличното осветление. Различаваше само силуетите на отделни къщи, незнайно на каква възраст. В тропиците всичко добиваше износен вид, каза си тя. И хората се състаряваха по-бързо.

— Нали ти казах. У нас. Не се страхувай, не съм намислил да те отвлека в някоя палмова горичка, за да ти се нахвърля.

— Ще ми се да бях сигурна, че е така — отвърна ядосана Ейми.

— Можеш да си напълно сигурна — заяви той. — Когато ти се нахвърля, ще бъде в удобно легло, не върху палмови клони върху земята. Вече не съм в първа младост — добави мрачно Джейс.

— Не съм в настроение за тъпите ти шеги! Не се шегувай с мен, Джейс. Вечерта ми не беше от най-хубавите. — Той спря рязко — толкова рязко, че тя, докато се опитваше да реши дали си струва да се забърква в нови неприятности, се блъсна в него.

— Дяволите да те вземат! — възкликна Ейми приглушено до ризата му, докато стискаше ръкавите му, за да не падне. Колкото и да бе неочакван, сблъсъкът почти не му се отрази. Джейс не помръдна от мястото си, докато тя се опитваше да отстъпи и да запази равновесие.

— Каквато си непохватна — започна той спокойно, — сигурно сама ще паднеш в леглото ми, когато му дойде времето. — Джейс остави куфара на земята до десния си крак и докосна лицето й с върховете на загрубелите си пръсти. Ейми почти не виждаше лицето му в тъмното, но усещаше присъствието му и разбираше, че не успява да си поеме дъх. — Не ти се подигравах, мила — продължи сериозно той. — Дори не се шегувах. Желая те. Рано или късно ще трябва да те отведа в леглото си.

— Нали ти нали сам каза, че не ми е тук мястото… — напомни му отчаяно тя. — Беше прав. Освен това важи и за двамата. И твоето място не е до мен, Джейс!

— Знам — съгласи се той замислен. — Ти сама си виновна, че си тук. Не трябва да се скиташ в рая, освен ако не си готова да се срещнеш със змията. — Джейс отпусна ръка и на нея й се стори, че бе изоставена, защото не усещаше допира му. — Хайде, Ейми. Почти стигнахме у дома.

„У дома“ се оказа двуетажна дървена къща с изглед към пристанището. Беше строена в началото на века, обясняваше той, докато палеше лампите, собственост на пенсиониран морски капитан. По-късно, по време на Втората световна война, американските военни я използвали за жилище на офицерите. След войната преминала в ръцете на различни собственици, докато най-сетне, преди осем години, я купил Джейс.

— Прелестна е, Джейс.

Той я наблюдаваше как оглежда дюшемето, високите резбовани тавани, отворените прозорци от пода, чак до тавана.

— Защо си толкова изненадана? — попита подозрително Джейс. — Къде си мислеше, че живея? В „Змията“ ли?

— Честно да ти призная, да. Или пък в някоя от малките къщи наблизо. Имах чувството, че прекарваш по-голямата част от времето си в бара, затова предположих, че едва ли имаш такъв дом.

Той пристъпи към барчето и извади бутилка ром.

— Май доста бързо правиш заключения за мъжете…

Тя се обърна и го погледна ядосана.

— И какво точно трябва да означава това?

Джейс изви устни, докато наливаше.

— Няма значение. Имаме достатъчно други теми, които да обсъждаме тази вечер. Хайде да се заемем първо с тях. Разкажи ми останалото, Ейми.

Тя знаеше какво иска да чуе той и неочаквано усети, че няма повече сили да се съпротивлява. Тук, в приятния му просторен дом, беше лесно да забрави за бариерите, с които се бе обградила, и да разкаже потискащата истина. Джейс й бе предложил помощ и утеха, а Ейми имаше нужда и от двете.

Може би причината бе, че се намираше далече от дома. Може би всичко се дължеше на неприятните преживявания. Или дори, защото започваше да разбира, че едва ли щеше да съумее да се справи сама с Дърк Хейли. Каквато и да бе причината, тя се отпусна на ратановия стол и разказа всичко, което я бе принудило да дойде на Сейнт Клер.

— Запознах се с Тай Мърдок преди малко повече от две години — започна Ейми.

— Знаех си — прекъсна я с тежка въздишка Джейс. — Знаех си, че има нещо повече, че не изпълняваш поръчка на сестра си. Имала си връзка с него!

— Ако искаш да чуеш останалото, най-добре млъкни!

— Беше ли влюбена в него? — попита студено той и се настани срещу нея.