Джейн Кренц - Маската

Ейми присви очи.

— Кой е Фред Каупър?

— Той минава за представител на местната власт. Бивш полицай от Ню Йорк, който сигурно е зарязал жена и пет деца, за да се юрне по островите в Тихия океан. Когато се случи нещо такова, той е законът.

Тя се размърда.

— Джейс, не искам да давам обяснения на господин Каупър. Какво да му кажа? Очевидно е, че това е работа на вандали. Или на някой дребен крадец.

Той я погледна пренебрежително, сякаш бе някоя глупачка. Истината бе, че в момента Ейми не се чувстваше много умна.

— Избирай, Ейми — заяви Джейс. — Или ми кажи какво става, или ще се наложи да обясняваш на Каупър.

Тя го погледна вбесена, уверена, че той говори напълно сериозно.

— Нямаш никакво право да ме командваш — изсъска Ейми, макар да бе наясно, че беше напълно безсмислено.

— И кой ще ме спре? — попита Джейс присмехулно.

— По дяволите! Само защото си свикнал сам да се разправяш с всички нередности, не означава, че трябва да прилагаш подобен подход и към мен! Нямам намерение да се оставя да ме тормозиш!

Той остана загледан в напрегнатото й лице, докато се опитваше да реши как да постъпи. След това прекоси бавно стаята и застана пред нея. Заговори тихо, сякаш за да я успокои, ала всеки мускул в тялото му бе напрегнат.

— Ейми, повече от ясно е, че имаш проблеми. Знам, че за теб не съм рицар в блестяща броня, но това е моят остров и го познавам, както и хората, които живеят тук. Може и да не ти е приятно, ала аз съм най-сигурният човек, на когото можеш да разчиташ в момента. Да, ако се налага ще те тормозя, за да те накарам да приемеш помощта ми. Няма да те оставя сама да се справяш с всичко това.

Тя си пое дълбоко дъх, защото разбра, че няма да успее да се измъкне от кашата, но си струваше да опита още веднъж.

— Джейс, това е личен въпрос…

— Тогава ще го обсъдим на по-усамотено място. Събираме ти багажа и се махаш от този хотел.

— Моля? — възкликна Ейми, докато той посягаше към куфара й, оставен отворен на пода. — Джейс, никъде няма да ходя с теб.

— Напротив. Идваш у нас. Ако предпочиташ да си събереш багажа сама, кажи, ако ли не, ще го събера аз. — Той продължаваше да стиска нощницата. Коприната се е стелеше до грубата материя на панталоните му.

— Джейс, моля те! — Обзета от паника, тя сама долови отчаянието в гласа си. Той пусна нощницата в куфара, без ми каже и дума повече, и посегна към следващата дреха, хвърлена на леглото — дантелен сутиен в слонова кост, бродиран с малки цветчета. Ейми се намръщи, когато видя сутиена в загорялата му ръка. — Добре, добре — примири се тя през стиснати зъби и се втурна да спасява бикините в цвят пепел от рози, които се бяха озовали под сутиена.

— Аз ще го събера. Просто ми трябват няколко минути.

Джейс кимна доволен.

— Ще те чакам долу.

Ейми вдигна поглед.

— Нали няма да кажеш на Сам какво се е случило?

— Още не. Не и преди да науча истината — обеща той, обърна се и излезе от стаята.

Тя се отпусна на леглото, стиснала бикините в скута си. Каква каша… Какво да прави? Нима имаше избор? Джейс говореше сериозно. Щеше да се обади на местния полицай и щеше да я остави да обяснява как се бе стигнало до това безобразие.

Нима щеше да е в по-голяма безопасност в дома на Джейс Ласитър? Едва ли! Всичко изглеждаше толкова просто, когато се разбра с Дърк Хейли. Защо ли се отказваше този мошеник? Единственото, което искаше от него в замяна на маската, бе истината за случилото се с Тай Мърдок. Двете със сестра й заслужаваха да знаят.

Дяволите да го вземат Хейли, дяволите да го вземат и Мърдок. Може би трябваше да включи и Ласитър в цялата бъркотия! Мъжете по цял свят са достойни за презрение! Обзета от яд, Ейми запокити бикините в куфара и посегна към следващата дреха.

Щеше да остави Джейс да я заведе у тях. Обаче ако си въобразяваше, че ще му позволи да се натика в леглото й, не беше познал!

Докато натъпкваше последните си неща в куфара й хрумна, че макар и да бе ядосана на Джейс, не се страхуваше от него, поне знаеше, че няма да й посегне. Ако се боеше, не би и помислила да си събере багажа, за да тръгне с него.

Ако подходеше както трябва, може би щеше да успее да спаси положението. А той може и да се окажеше прав. Може би щеше да й е полезен. Когато излезе от стаята, стиснала куфара в ръка, й хрумна още нещо.

Вече нямаше представа колко опасен можеше да бъде Дърк Хейли. Може би, когато уреди срещата, се бе захванала с нещо повече, отколкото можеше да се справи. Ако се окажеше така, тогава закрилата на мъж, който безстрашно се справяше с въоръжени побойници, щеше да й добре дошла.