Джейн Кренц - Маската

Тази вечер остана благодарна, че той бе до нея на малката маса. Беше очевидно, че някои от моряците от военния кораб бяха открили „Змията“. Беше пълно с шумни невъздържани мъже и щеше да се получи доста неловко, ако се налагаше да остане сама на масата.

— Живописно е, нали? — попита хитро Джейс, когато се опита да надвика шумния мъжки смях.

— Много ли вечери е така? — Ейми погледна уплашена пъстрата тълпа.

— Тези вечери са истинска благодат за бизнеса — изтъкна той и тюркоазените му очи блеснаха подигравателно.

— Не се ли притесняваш, че ще стане сбиване, някой проблем…

— Момчетата са си момчета. Когато стане, ще се справим.

— А често ли се случва? — попита притеснена тя и усети, че леко се стегна при тази мисъл.

— Не. На „Змията“ й се носи славата, че подобни неща не се допускат.

— Което означава, че не понасяш пиянски свади — поправи го Ейми.

— След това трябва да се купуват нови чаши — обясни тихо Джейс. — Отнема месеци, докато пратката пристигне от Щатите. Не, не търпя пиянските свади.

Тя потръпна.

— Надявам се да е така! — След това, обзета от любопитство, не успя да се сдържи. — Откога имаш бара, Джейс?

— Започнах като барман при предишния собственик преди около десет години. Купих „Змията“ от него, когато реши, че се е наживял на острова и му се прииска да се върне в Щатите.

— А той на колко беше, когато стигна до това съществено решение?

— Шейсет и няколко. Джордж имаше две деца, но не ги беше виждал от години. Разбра, че има внуци и му се прииска да ги опознае.

— Интересно, как ли са го посрещнали децата му, след като не ги е поглеждал години наред? — измърмори саркастично Ейми.

Той я погледна строго.

— Не знам. Откакто замина, не се е обаждал. Може пък децата да се решили да проявят благородство.

— Може и да е така. Аз обаче не съм сигурна, че ще постъпя така.

— Имам чувството, че си изпитала нещо подобно на собствен гръб — отбеляза сухо Джейс.

— Баща ми ни изостави двете със сестра ми, когато бях на шест. Трябваше да се справяме сами — призна тя. — Отговорностите на семейството не бяха за него. После разбрах, че доста мъже подхождат по същия начин.

— Защо си толкова сигурна? — попита рязко той.

— Погледни само статистиките. Процентът на жените, които отглеждат и възпитават децата си сами, е много висок. Няма да се учудя, ако тук, в заведението ти, се окажат някои избягали от задълженията си бащи!

— Чакай малко, Ейми. Няма да ти позволя да ме обвиниш заради бащите, изоставили семействата си, а след това решили да дойдат на този остров в Южния Пасифик.

— Аз не те обвинявам, ала ти трябва да признаеш, че подобни заведения са сякаш специално създадени за безотговорния лекомислен живот на мъжкар, който привлича повечето мъже — заобяснява разпалено тя.

Думите й бяха прекъснати от звука на счупено стъкло. Ейми се обърна стресната, а Джейс вече бе скочил на крака.

— Какво става? — попита уплашена тя. В другия край ни заведението четирима моряци се бяха нахвърлили с юмруци един върху друг.

— Ето на това му се казва колорит — обясни Джейс, след това разблъска скупчилите се клиенти и се отправи към скандалджиите.

Ейми остана ужасена от жестокостта на боя. Мъжете могат да са много опасни и почти нямат контрол над хищните си инстинкти, помисли си тя. Само преди няколко минути в бара се носеше смях. Сега отекваха ужасни удари.

Ейми следеше какво става, неспособна да откъсне поглед, когато Джейс се озова в центъра на малкия ураган. Четиримата така и не усетиха, че той бе до тях, въпреки че всички останали в заведението бяха изпълнени с очакване.

— Рей, хайде да охладим разгорещилите си — предложи спокойно Джейс.

— Дадено, шефе. — Рей клекна зад бара.

Тълпата едва сдържаше нетърпението си. Ейми веднага го усети. Сякаш клиентите знаеха какво ще се случи и нямаха търпение да се позабавляват.

Когато Рей се изправи отново, в ръката си стискаше градински маркуч. Струя вода се стрелна напред и обля четиримата. Надигнаха се възторжени възгласи, когато скандалджиите се отделиха изумени един от друг.

Преди още да разберат какво ги бе сполетяло, Джейс бе застанал напълно спокоен до тях. Рей вече бе спрял водата.

— Господа — подзе той твърдо, — тук не се допускат подобни неща. Ако държите да продължите боя, ще ви помоля да излезете навън. Сигурен съм, че военните патрули с удоволствие ще ви станат рефери. А сега ви моля да си тръгнете.

Джейс говореше бавно и тихо, но четиримата веднага се подчиниха. Заплахата да извика военна полиция не можеше да бъде пренебрегната.