Джейн Кренц - Маската

Тя плуваше с лекота, без да поддържа определена посока, когато усети ръката му на кръста си. Силните пръсти я стиснаха, дръпнаха я надолу и Ейми се озова притисната до него.

Стоеше във водата и го наблюдаваше любопитно. Джейс й подаде маска и шнорхел.

— Реших, че ще ти бъде приятно да дойдеш с мен да видим рибите — покани я той. — Много красиви места има.

През останалата част от следобеда тя се отпусна напълно и се наслади истински на преживяването. Двамата с Джейс разгледаха очарователния, невероятно красив подводен свят на малкия залив. Полежаха на слънце, след това отново влязоха във водата, а после похапнаха от сандвичите, които той бе донесъл.

Джейс й се стори много по-интересен от подводния свят. По-късно следобеда той също се отпусна, а когато се връщаха към джипа, Ейми бе почти забравила, че този мъж изкарваше прехраната си в бар на далечен остров някъде в Пасифика. Джейс Ласитър бе от типа мъже, които харесваше, мъж, с когото с удоволствие би излизала на срещи, ако бе в Сан Франциско.

— За какво се замисли? — попита той и включи на скорост.

— Чудех се как си се озовал на Сейнт Клер — призна веднага тя.

В следващия момент й се прииска да си бе мълчала. Дружелюбното изражение се стопи мигновено от лицето му.

— Дълга история. Сигурен съм, че няма да ти е интересно.

— Което означава, че не искаш да ми кажеш, нали? — настоя Ейми.

— А ти ще ми кажеш ли какво правиш на Сейнт Клер? — побърза да попита в отговор Джейс. — Ако искаш, ще си разменим разказите.

— Не, благодаря. — Бе неин ред да се затвори в себе си. — При мен е доста сложно.

— Което означава, че не ми влиза в работата, нали? — попита мрачно той.

— Точно така — потвърди тя.

— Тогава, за да не мълчим многозначително, предлагам да намерим друга тема за разговор.

— Преди да сме съсипали хубавия ден ли? — попита Ейми рязко.

— Именно. Довечера ще дойдеш ли в „Змията“?

— Да, стига мъжът, който ми трябва, да не ме намери преди това.

Джейс й се усмихна.

— Можеш да поседиш с мен и да се опиташ да ми измъкнеш истината за това, как се ръководи гадничък бар на остров в Тихия океан.

Тя не отговори, защото знаеше, че той я предизвиква нарочно, а и нямаше друг избор, освен да прекара вечерта в „Змията“. Освен това бе на негова територия. Ако Джейс искаше да прекара вечерта с него, Ейми нямаше да може да напрани абсолютно нищо. А след като снощи бе видяла каква бе клиентелата, не беше никак зле собственикът да й обърне специално внимание.

— Благодаря ти за поканата — отвърна скромно тя.

— Това не беше покана — изръмжа той.

— Сигурна съм. Просто се опитвах да се престоря, че е покана.

— Така ще ти бъде по-лесно да я приемеш ли? — Джейс я наблюдаваше изпитателно и Ейми разбра, че той я притискаше заради отказа й да обясни какво точно я бе довело на острова.

— Джейс, много добре разбирам, че в „Змията“ ти раздаваш заповедите — призна тихо тя.

Той доволно се усмихна, извивайки само едното ъгълче на устата си.

— Кралството ми не е кой знае какво, ала поне си е мое.

— Приятно ли ти е да го управляваш? — попита Ейми и веднага разбра, че много й се искаше да разбере отговора. Наистина ли му бе приятно да е такъв, какъвто беше?

— Справям се. — Очевидно нямаше намерение да каже нищо повече по въпроса.

— Сигурно. — Тя усети, че не желае да сменя темата. Не и преди да разбере каквото трябваше. — Ти си постигнал мечтата на всеки мъж. Сигурна съм, че се справяш чудесно.

Джейс се намръщи.

— Мечтата на всеки мъж ли? На Сейнт Клер? Ти се шегуваш!

— Ни най-малко. — Ейми замахна небрежно с ръка към пищната тропическа растителност. — Имаш процъфтяващ бар в рая. Живееш на тропически остров и можеш да се впускаш в приключения. На много километри си от най-близката косачка за трева, от пищящи деца и от съпруга, която все ти натяква за нещо. Кой мъж не би разменил мястото си с теб? Това наистина е съвършен живот. Нямаш отговорности. Просто си седиш, пиеш по малко ром, може би повечко ром, и чакаш някоя заблудена туристка да прекара някоя и друга нощ с теб. Разбира се, че всеки мъж ще ти завиди.

— Не можем винаги да получим от живота това, което ни се иска — отвърна остро той. Определено бе засегнала болното му място. Тя прецени, че сега бе моментът да се довери на инстинктите си и да се върне към напълно неангажиращ разговор. Освен това разбра, че не желаеше Джейс да се впусне в хвалебствия на начина на живот, който току-що бе описала.