Джейн Кренц - Маската

— Да, туристката май наистина те е пораздрусала, нали? — отбеляза Рей и подсвирна тихо. — Не се притеснявай, шефе. След няколко дни ще си замине. Туристите не се застояват на Сейнт Клер. Особено готините. Да ти кажа, много хареса картините ми.

— Значи затова е от готините — засмя се Джейс. Побутна чашата и се изправи. — Отваряй си ушите, ако се появи въпросният Хейли.

— Дадено. — Рей кимна и продължи да лъска следващата чаша.

Джейс реши да направи нещо, което не му се бе случвало от много отдавна. Щеше да си легне преди два след полунощ. Това наистина щеше да е събитие.

Ейми също си легна преди два, но до три не успя да заспи. Мяташе се и се въртеше на старите протрити чаршафи, осигурени от хотел „Марина“. Бръмченето на стария климатик се оказа по-неприятно от среднощната жега, затова тя се измъкна от леглото, а френската й нощница за двеста долара се развя след нея, когато стана да изключи досадния уред.

Ейми застана за момент пред отворения прозорец, подпря се на перваза и се загледа към притъмнялото пристанище. Обилно осветената „Змия“ и още някои от местните барове близо до кея бяха единствените места, където по това време цареше оживление. Военен кораб бе хвърлил котва в залива и от време на време шумни моряци минаваха наблизо.

Как бе възможно мъж като Джейс Ласитър да се озове на подобно място? Кой знае защо, любопитството не оставяше Ейми на мира. Този мъж притежаваше сила, която нямаше нищо общо с мърлявия пристанищен град. От друга страна, напомни си мрачно тя, може би бе необходима тъкмо такава сила, за да издържи човек в подобна и атмосфера. Сети се за жената, която го бе напуснала. Едва ми имаше много жени, които биха се задържали на Сейнт Клер. Непознатата съпруга сигурно бе имала основателна причина, за да се разведе с Джейс Ласитър.

Ейми въздъхна тихо и се върна в леглото. Имаше достатъчно други неща, за които да се притеснява. Миналото и настоящето на Джейс Ласитър съвсем не бяха сред проблемите, които я тревожеха.

Когато най-сетне се унесе, тя сънува тюркоазените очи, които блестяха жадно, сънува устата му, властна и настойчива. В сънищата желанието му й се стори нещо повече от най-обикновена мъжка похот, а властта и настойчивостта му се превърнаха в молба, която за нея остана необяснима.

Утринното слънце блесна ослепително над Сейнт Клер и прикри колко занемарено бе пристанището. Островът наистина бе чудесен, реши Ейми, докато се обличаше за закуска. Само че кой ли би останал тук цял живот, освен мъжете, които не желаят никаква отговорност.

Тя сви косата си на кок, за да не й пречи. Леките бели панталони и бяла блуза бяха най-подходящото облекло, за да се справи с жегата и влагата. Сложи колан, обу бели платнени обувки и слезе в малкото кафене към хотела.

Вече бе пълно с местни хора и неколцина туристи. Настани се на маса в ъгъла и си поръча кафе. Когато видя как лакомо местните рибари поглъщат пържените си яйца, реши да рискува и също да похапне.

От мястото й се виждаше входа на кафенето, но Ейми бе прекалено заета да оглежда мазните яйца и препечения хляб, така че не забеляза кога бе влязъл Джейс Ласитър. Първото предупреждение бе, когато местните хора започнаха да го поздравяват. Когато най-сетне вдигна поглед, той бе застанал до масата й.

— Добро утро, Ейми. — Джейс й отправи любезна усмивка и се настани в сепарето до нея. — Не ме гледай така изненадано. Нали ти казах, че на сутринта ще се видим. Реших, че може да ти се плува.

Отново беше облечен в зелена риза и панталони в същия цвят. Ръкавите на ризата му бяха навити над лактите и разкриваха жилави мускулести ръце, обсипани с махагонови косъмчета. На ярката светлина червеникавокафявата му коса блестеше още мокра от душа. Тюркоазените му очи бяха живи и пронизващи, докато я оглеждаше. Сега, реши учудена тя, той й се стори по-млад, отколкото предишния ден.

— Много си мил — започна предпазливо Ейми — ала се боя, че…

— Добре. Когато приключиш със закуската, ще отидем до едно заливче от другата страна на острова. Няма ли да ядеш препечения хляб?

— Ами не. Не го искам — призна тя, докато оглеждаше огромната купчина филийки пред себе си. — Вземи си — покани го любезно. Не знаеше какво друго да каже. — Само, че трябва да откажа поканата за плуване. Мъжът, с когото трябваше да се срещна, може да се появи днес следобед. Възможно е да се е забавил.

— Няма проблем — отвърна спокойно Джейс, докато дупчеше препечения хляб. — Предупредих Рей да се оглежда за непознати. Ако твоят човек се появи, ще му каже, че си на острова. — Той зачака решението й.