Джейн Кренц - Маската

— Сбъркал съм. — Той лекичко захапа долната й устна в единия ъгъл, за да усети вкуса й. — Ейми, ела с мен тази вечер. Ще ти бъде хубаво. Имам нужда от теб.

— Имаш нужда от жена — сопна се тя и се опита да убеди и себе си, че това бе истината. — Имаш нужда от която и да било жена. Поне така си мислиш. Нямам никакво намерение да компенсирам недостига на туристки на Сейнт Клер!

Силните му ръце се стегнаха около нея и я притиснаха още по-силно.

— Може пък да успея да те накарам и ти да изпиташ същото желание — измърмори напрегнато Джейс. Устните му отново покриха нейните и ги разтвориха, а ръцете му я притиснаха още по-плътно.

Ейми си пое рязко дъх, когато усети първия прилив на желание. Когато езикът му срещна нейния и настоя за ответ, тя се опита да се отдръпна, но не успя. Единствената възможност бе да се пребори с него, ала опитите й само задълбочиха целувката. Отново заби нокти в ризата му и откри мускулестото му рамо. Той простена. Това бе стон на мъжко желание, не бе недоволство.

Едва когато Ейми усети с каква жар откликва, започна да я обзема паника. Ето това бе истинската опасност, а тя бе жена и познаваше признаците.

— Престани, Джейс. Моля те! — Прошепнатите думи прозвучаха като заповед, не като молба, докато Ейми се опитваше да се откъсне от устните му.

— Защо да спирам, след като и на двамата ни е приятно? — попита нежно той и вдигна едната си ръка, за да си поиграе с кичур медна коса, който се бе измъкнал. С другата лъка продължаваше да я притиска към себе си.

— Защото искам да се връщам в хотела. Защото ти трябваше само да ме изпратиш, не да ме прелъстяваш, и защото ти казах да спреш. Това са достатъчно основателни причини — сопна се тя. Когато срещна очите му, за малко да забрави какво се опитваше да каже. Луната осветяваше искрите на желание в тюркоазения му поглед и разпращаше необичаен хлад по гърба й. Усети слабост, не й достигаше въздух — все неща, които не вещаеха нищо добре.

— Страхуваш ли се от мен? — попита замислен Джейс.

— Не. Просто ме дразниш!

Пръстите, които си играеха с косата й, се отпуснаха на рамото й, а след това съвсем небрежно проследиха извивката на гърдата й.

— Усещам зърното ти — призна той с дрезгав глас. — Толкова е твърдо. Боже, ти си възбудена, нали?

— Пусни ме! — Ейми го погледна ядосана и се опита да не обръща внимание на докосването му.

Джейс я пусна бързо и наблюдаваше през полупритворените си очи как тя се опита да запази равновесие, докато се отдръпваше.

— Видя ли? — попита той. — Напълно безобиден съм. Няма защо да се боиш от мен.

— Нямаш представа какво облекчение е за мен да го чуя — отвърна заядливо Ейми и се опита да си приглади косата. — А сега, би ли ме извинил, трябва да тръгвам…

Джейс се усмихна.

— Не съм се отказал да те изпратя. — Хвана я отново за ръката и я поведе покрай кея. И двамата мълчаха, докато стигнаха в неугледното фоайе на „Марина“. Съненият рецепционист кимна на Джейс, а след това отново забоде поглед в списанието с полуголи мацки, което четеше. — Ще се видим утре — каза тихо Джейс, когато Ейми се отправи по стълбите.

— Така ли? — Опита се да се покаже напълно незаинтересована.

Той поклати развеселен глава.

— Колко усилия полагаш да се правиш на недостъпна, нали? Само че аз веднага забелязах, че не е точно така.

— Май си сбъркал призванието си. Трябвало е да станеш психолог, вместо да се забиеш в бар на забутан остров в Тихия океан! — Без да дочака отговора му, тя се отправи бързо нагоре по стълбите към стаята си.

Джейс наблюдаваше бягството й, а след това се обърна към възрастния мъж на рецепцията.

— Какво става, Джейс? Май не успя да я накараш да грабне незабравим спомен от острова?

— Не съм достатъчно колоритен за нея — измърмори недоволно той, а след това се наведе над рецепцията, за да погледне кое бе списанието. — Внимавай с тези списания, Сам. От мацките вътре свят да ти се завие.

— Ще рискувам. — Сам затвори списанието с нескрито съжаление и го подхвърли на плота. — Къде попадна на тази госпожичка?

— Дойде в „Змията“ преди два часа. Учудвам се, че не си я предупредил на какво място ще попадне, Сам.

— Напротив. От пръв поглед личи, че не е за това място. Прекалено много грубияни се събират там. Но пък Сейнт Клер не е остров за нея.

— Така е. — Джейс вдигна замислен поглед към тавана. — Ти чувал ли си за някой Дърк Хейли?

— Хейли ли? — Сам поклати глава. — Не. Не си спомням такова име.

— Да си правил резервация за такъв човек?