Джейн Кренц - Маската

Ейми забеляза изражението в очите му и безмълвно изпъшка. Знаеше, че каквото и да каже, Джейс вече имаше готов отговор. Имаше ли значение, запита се тя. Беше й казано, че човекът ще се появи привечер. Нямаше защо да се притеснява, че Дърк Хейли ще се появи през деня и ще я потърси. Защо да не приеме поканата на Джейс?

— Добре — примири се с усмивка Ейми. — Благодаря.

Джейс развеселено наблюдаваше различните изражения по лицето й, преди да вземе решение.

— Не се притеснявай. Наистина съм напълно безобиден.

Тя се намръщи.

— Защо имам чувството, че това не е точно така?

— Май не си от хората, които лесно се доверяват.

Ейми се замисли над думите му.

— Не съм — заяви най-сетне тя. — Боя се, че не съм.

— Дояж си закуската и да тръгваме. — Той се протегна да си вземе ново парче хляб и с това разговорът им приключи.

Двайсет минути по-късно Ейми бе седнала в открит джип, който подскачаше по тесен път. От едната страна вълните се разбиваха шумно и много живописно, също като на Хаваите. От другата се издигаха високи палми. Освен в града, в останалата част на острова не живееха хора и не се мяркаше нито една къща.

Не пейзажът привличаше погледа й. Непрекъснато извръщаше любопитните си очи към профила на мъжа, седящ зад волана. Първата й мисъл, когато видя Джейс тази сутрин бе, че изглеждаше значително по-млад, отколкото й се бе сторил снощи. Сега, докато вятърът разрошваше косата му, а ръцете му направляваха небрежно волана на джипа, тя разбра, че той не просто изглеждаше по-млад, а и доста по-весел. Докато шофираше, лицето му бе много по-отпуснато.

— Още ли се притесняваш да не те отвлека? — погледна я Джейс и отби от пътя.

— Трябва ли да се притеснявам?

Усмихна й се и изключи двигателя, а след това посегна към задната седалка, за да си вземе сака.

— Май от доста време съм се откъснал от цивилизацията.

Ейми изви едната си вежда, докато слизаше от джипа и сваляше малката чанта, която взе на тръгване от хотела.

— Ако опиташ да направиш нещо нередно, ще се оплачи от теб на „Агенцията за защита на потребителя“ в Сейнт Клер.

Той блъсна вратата на джипа през смях.

— Първо ще трябва да откриеш въпросната Агенция! Ако такова нещо съществува на Сейнт Клер, имам чувството, че оплакването ти само ще донесе нова слава на „Змията“. Хората обичат заведения с колорит.

— Нещо ми подсказва, че не ти се налага да полагаш специални усилия, за да постигнеш желания колорит — измърмори тя добродушно, докато вървяха към самотното заливче, което Джейс бе избрал. — „Змията“ направо бълва колорит!

— Така е! Особено когато акостира някой военен кораб — съгласи се незабавно той. — Което означава, че барът е място, където човек може да повилнее на воля.

— Май добре се справяш с тази задача. — Тя се стараеше да говори съвсем непринудено.

— Май не одобряваш избора ми на работа.

— Изборът ти просто не ми влиза в работата — отвърна Ейми и разстла одеялото на пясъка. Не смееше да вдигне поглед.

— А ти с какво се занимаваш, Ейми Шанън? — попита небрежно Джейс.

— Държа два бутика в Сан Франциско — отвърна тя.

— За женски дрехи ли?

— Ммм… — Престори се, че оглежда залива и че се наслаждава на песъчливия плаж и на вълните. Ако имаше късмет, той нямаше да настоява. Повечето хора престанаха с въпросите си. Не че се притесняваше, но винаги й бе трудно да обяснява.

— Какви дрехи? — Докато наблюдаваше лицето й, Джейс бавно започна да се разкопчава. — Спортни?

Ето, започна се. Точно този въпрос се бе надявала да избегне.

— Бельо — измрънка Ейми, докато разкопчаваше джинсите си, скрили белия бански.

— Бельо, значи. Фръцливо дамско бельо, нали? — Долови смеха, скрит зад думите му. Същата реакция забелязваше винаги, когато някой я разпитваше.

— Марково бельо. На френски и италиански дизайнери, на дизайнери от Ню Йорк. Скъпи неща. Освен това много красиви — отвърна натъртено тя, докато си сваляше ризата.

— Чакай малко. Да не би да ми казваш, че продаваш сексапилно бельо? — попита той и тюркоазените му очи проблеснаха весело. — Занимаваш се с такъв бизнес, а имаш нахалството да критикуваш моята професия.

— Двете неща съвсем не си приличат — изсумтя Ейми и се отправи към водата.

Джейс вече се заливаше от смях и тя побърза да се топне. Зачуди се дали му се случваше често да се смее по този начин. Неговият плътен, весел мъжки смях й се стори приятен и Ейми се усмихна.

Той бе до нея след малко, а тялото му пореше вълните със сила и грация, които й подсказаха, че това бе начинът, но който се поддържаше в тази чудесна форма.