Майкъл Крайтън - Фатален срок

Обикновено мелниците имали монополни права и били значителен източник на доходи… и на конфликти. Съдебни процеси, убийства и сражения придружавали непрестанно мелничарската дейност. И сегашният пример доказваше…

— И все пак — обади се Марек — виждам, че мелницата все още е в ръцете на лорд Оливър, понеже знамето му се вее на кулата и неговите стрелци стоят по бойниците.

— Оливър държи мелничния мост — каза монахът — тъй като мостът е близо до пътя за Ла Рок и който владее мелницата, владее и пътя. Ала Арно скоро ще му я отнеме.

— И ще ви я върне.

— Тъй е.

— А що ще стори манастирът на свой ред за Арно?

— Ще го благословим, разбира се — продължи монахът. Позамисли се и добави: — А и ще му платим добри парички.

Минаха през скрипториума, където на редица писалища монасите безмълвно преписваха ръкописи. Но за Марек цялата сцена изглеждаше някак объркана; вместо вглъбени песнопения над този труд звучаха крясъци и плясък на топка от манастирския двор. И въпреки старата цистерцианска неприязън към илюстрациите мнозина монаси усърдно рисуваха по ъглите и празните полета на ръкописите. Пред художниците имаше четки и каменни панички с различни бои. Някои от илюстрациите бяха наистина великолепни.

— Насам — каза монахът и ги поведе надолу по стълбище към малко слънчево дворче. В единия край Марек зърна да се приличат осем войници с цветовете на Арно. Забеляза, че те не са оставили мечовете си.

Монахът продължи към малка къщичка в края на двора, после отвори вратата. Чуха плисъка на течаща вода и видяха чешма с голямо каменно корито. Тук отекваха напевни молитви на латински. В средата на помещението двама монаси миеха белезникаво голо тяло, проснато върху маса.

— Фратер Марцелус — прошепна монахът и леко сведе глава. Очите на Марек се разшириха. Трябваха му няколко секунди, за да разбере какво, вижда. Брат Марсел бе мъртъв.

Реакцията им ги издаде. Монахът веднага разбра, че не знаят за смъртта на Марсел. Той се навъси, хвана Марек за ръката и попита:

— Защо сте дошли?

— Надявахме се да поговорим с брат Марсел.

— Той предаде Богу дух снощи.

— Как почина? — попита Марек.

— Не знаем. Ала както сами виждате, той беше стар.

— Работата ни с него бе крайно важна — каза Марек. — Може би, ако разрешите да видим личните му вещи…

— Той нямаше лични вещи.

— Но все някой дребен предмет…

— Той живееше простичко.

— Мога ли да погледна стаята му? — попита Марек.

— Съжалявам, не е възможно.

— Ще ви бъда извънмерно благодарен, ако…

— Брат Марсел живееше в мелницата. Стаята му е там от дълги години.

— А! — кимна Марек.

Мелницата бе в ръцете на Оливър. Не можеха да отидат там, поне засега.

— Но може би аз ще съм в състояние да ви помогна — добави монахът. — Кажете ми що за важна работа ви води насам.

Говореше небрежно, но Марек веднага стана предпазлив.

— Лични дела бяха — отвърна той. — Не мога да говоря за тях.

— Тук нямаме нищо лично — рече монахът, отстъпвайки лекичко към вратата. Марек имаше неприятното чувство, че се кани да вдигне тревога.

— Идваме по молба на магистър Едуардус.

— Магистър Едуардус! — Монахът мигновено се промени. Защо не го казахте по-рано? А вие какви сте на магистър Едуардус?

— Чираци негови сме.

— Воистина?

— Господ ни е свидетел.

— Защо не го казахте? Магистър Едуардус винаги е добре дошъл тук, понеже изпълняваше дело в услуга на игумена, когато го грабна Оливър.

— А!

— Елате с мен още сега — каза монахът. — Игуменът ще желае да ви види.

— Но ние…

— Игуменът ще го желае. Идвайте!

Когато излязоха отново на слънце, Марек забеляза колко войници в зелено и черно са се събрали по манастирските дворове. И тези войници не се мотаеха; чакаха напрегнати, готови за битка.

Къщичката на игумена бе малка, изработена от изящно изваяно дърво и разположена в един далечен ъгъл на манастира. Въведоха ги в малко преддверие с дървена ламперия по стените, където някакъв стар монах, прегърбен и дебел като жабок, седеше край затворена врата.

— Вътре ли е милорд игуменът?

— Право думаш, ала сега напътства покаянието на една грешница.

От съседната стая долетя ритмично скърцане.

— Колко време ще траят молитвите? — попита по-младият монах.

— Може да е доста — отвърна жабокът. — Не идва за пръв път. И греховете й се повтарят често.

— Желая да известиш на милорд игумена за тия достойни люде, тъй като носят вести за Едуардус де Джоунс.