Албер Камю - Чужденецът

Малко по-късно шефът ме повика и отначало ми стана неприятно, защото си помислих, че ще ми нареди по-рядко да телефонирам и по-добре да работя. Но съвсем не беше така. Въпросът беше за един още твърде неокончателен проект. Искаше само да знае мнението ми. Имал намерение да открие в Париж кантора, която да води неговите работи пряко и на място с големите компании, и желаеше да знае дали съм склонен да отида там. Това щеше да ми позволи да обитавам Париж, а също и да пътувам по няколко месеца в годината. „Вие сте млад и ми се струва, че такъв живот сигурно ще ви хареса.“ Казах, че да, но че всъщност ми е все едно. Тогава ме попита дали не ме привлича една промяна на живота ми. Отвърнах, че човек никога не си променя живота, че при всички случаи всеки живот струва колкото другите и че що се отнася до моя тук, то аз си го харесвам. Изглеждаше недоволен, заяви ми, че винаги отговарям уклончиво, че нямам амбиции и че това е гибелно в търговията. Тогава се върнах на мястото си. Бих предпочел да не го разочаровам, но не виждах причини да променям живота си. Ако поразмисля, излиза, че не съм нещастен. Когато бях студент, имах много амбиции от този род. Но след като се наложи да се откажа от учението, разбрах бързо, че всичко това е всъщност без значение.

Вечерта Мари дойде да ме търси и ме попита дали искам да се оженя за нея. Рекох й, че ми е все едно и че бихме могли да сторим това, ако го желае. Тогава поиска да знае дали я обичам. Повторих й, както и преди, че това не значи нищо, но че без съмнение не я обичам. „Защо тогава ще се ожениш за мен?“ — каза тя. Обясних й, че това няма никакво значение, но че можем да се оженим, ако желае. Впрочем въпросите задаваше тя, а пък аз се задоволявах да казвам „да“. Тогава тя изтъкна, че женитбата е сериозно нещо. Отвърнах: „Не.“ Замълча за миг и ме погледна. После заговори. Искаше просто да знае дали бих приел същото предложение от друга жена, с която бих бил свързан по същия начин. Потвърдих: „Естествено.“ Тогава тя се зачуди дали ме обича, но аз нищо не можех да зная по тази точка. След като помълча пак, промълви, че съм странен, че без съмнение сега ме обича заради това, но че навярно един ден поради същите причини ще се отврати от мен. Тъй като не се обаждах, защото нямаше какво да добавя, тя се усмихна, хвана ме за ръка и заяви, че иска да се омъжи за мен. Отговорих й, че щом поиска, ще го направим. Тогава й разправих за предложението на шефа и Мари сподели, че би желала да види Париж. Обясних й, че някога съм живял там и тя ме попита какво представлява. Рекох й: „Мръсно е. Има гълъби и мрачни дворове. Хората са с бяла кожа.“

После тръгнахме и пресякохме града по големите улици. Жените бяха хубави и аз попитах Мари дали забелязва това. Каза ми „да“ и че ме разбира. Известно време мълчахме. Щеше ми се да остане с мен и й предложих да вечеряме заедно у Селест. И на нея й се оставаше, но имала работа. Бяхме близо до дома, сбогувах се с нея. Погледна ме: „Не искаш ли да знаеш каква работа имам?“ Исках да зная, но не се бях замислил за това и изглежда, че тя ме упрекваше. Като видя как се обърках, Мари пак се засмя и се устреми с цялото си тяло към мен, за да я целуна.

Вечерях у Селест. Бях вече започнал да ям, когато влезе една странна ниска жена, която ме попита дали може да седне на моята маса. Естествено, че можеше. Имаше отсечени движения, блестящи очи и личице като ябълка. Съблече жакета си, седна и трескаво заразглежда листа. Повика Селест и веднага си поръча всички ястия наведнъж с решителен й едновременно припрян глас. Докато чакаше ордьоврите, отвори чантата си, извади от нея листче хартия и молив, направи си предварително сметката, после отброи от едно портмоне точната сума плюс бакшиша, и я постави пред себе си. В този момент й донесоха ордьоврите, които много бързо изгълта. Докато чакаше следващото ястие, измъкна от чантата си син молив и едно списание, което помества седмичната радиопрограма. Огради много грижливо една по една почти всички емисии. Тъй като списанието беше от дванадесетина страници, жената продължи прилежно дейността си до края на храненето. Бях вече свършил, а тя все ограждаше с неизменно усърдие. После стана, облече си жакета със същите точни движения, на автомат и излезе. Тъй като нямаше какво да правя, излязох и аз и я следвах известно време. Тръгна по бордюра на тротоара, като вървеше с невероятна бързина и сигурност, без да се отклонява и без да се обръща. Накрая я загубих от погледа си и се върнах. Помислих си, че е странна, но доста скоро я забравих.