Катрин Каултър - Робинята

— А не го ли е грижа, че на теб може да се случи нещо?

Макар да поклати глава, Ларен знаеше, че не е вярно, но чувствата на Мерик към нея изобщо не можеха да се сравняват с тези към Таби. Знаеше, че не ги разбира, но и че те са толкова силни, че е напълно безпомощен да ги превъзмогне. Тя се бе примирила с този факт и в същото време в душата й се бе загнездила дълбока болка.

— Нищо няма да ми се случи — промълви тя и се изправи. Ръката й остана върху рамото на Таби. — Искам сега да идеш при Мерик. Не злоупотребявай с обичта му.

Таби я изгледа продължително. После отмести взор към Мерик, който разговаряше с Олег и Роран, а тялото му бе сковано от стаена болка.

Той се приближи бавно към него. Когато Мерик се обърна към момчето, мъката в очите му се стопи и се превърна в радост и облекчение. Прегърна детето и зашепна в ухото на Таби, притворил очи. Какво ли му казваше? Дори когато Мерик се освобождаваше в нея или когато се смееха заедно, не я съзерцаваше с такава наслада и нежност. За първи път в живота си Ларен изпита ревност към братчето си. Стомахът й се сви от раздразнение, тя преглътна и насила се отдалечи.

Потърси Сарла, да я прегърне още веднъж за сбогом, понеже не можа да измисли друга причина. Докато слизаха двете по лъкатушещата пътека към пристана, тя й обясни как да смесва диви малини със счукани лешници, за да придаде по-пикантен вкус на яхнията с лук и еленово месо. Сарла я слушаше със сериозен вид и кимаше.

— Легенда, Ларен, легенда!

— Да — обади се Роран. — Ти, господарке, си седиш със скръстени ръце и положително си мечтаеш за тоя ухилен негодник Мерик, докато ние скършваме гърбове от гребане.

Вятърът се усили и мъжете отпуснаха веслата. Всички се извърнаха върху сандъчетата си с лице към нея. Тя се усмихна и отвърна:

— Ще ви разкажа една истинска история. Слушайте сега. Военачалникът на херцог Роло, Уеланд, разправяше как Шарл Трети, франкският крал, заповядал чичо ми да се яви в Париж, за да му се закълне във вярност. Шарл наредил на Роло да коленичи пред него и да му целуне крака в знак на почит. Чичо ми Роло наистина паднал на колене с подобаваща тържественост, ала не целунал крака на краля. Не, сграбчил стъпалото му и го дръпнал нагоре, при което кралят се катурнал от трона си и се сгромолясал по гръб.

Мерик и хората му зацвилиха от смях.

— А кралят какво направил? — попита старият Фиррен и се изплю през борда на лодката.

— Придворните му го вдигнали и затаили дъх. Изплашили се, че ще им заповяда да убият Роло. Не били глупави и знаели, че не биха оживели, ако се наложи да премерят сили с него. Крал Шарл стоял, изтупвал красивата си пурпурна мантия от чиста вълна и гледал втренчено Роло. Свитата му пристъпвала от крак на крак с нарастващ страх. Сетне за тяхна радост крал Шарл се усмихнал. Отметнал глава назад и прихнал. Заявил пред всички, че е доволен от безмерно дръзката постъпка на Роло, защото тя доказвала способността на викингския владетел да отблъсне разбойниците, които посмеят да нахлуят по Сена и да плячкосат градовете. Известен е като Шарл Наивния, както знаете, макар да не заслужава това прозвище, поне във взаимоотношенията си с чичо ми. Той дал всички северозападни земи на Роло, за да го закриля. От пет години не е имало сериозни нападения. Няма датчани или норвежци, които да не тачат и да не се страхуват от чичо ми, защото той разполага с отлично обучени войници и със здрави крепости, които държи под зорко наблюдение. За първи път от ред години насам франките под властта на Шарл живеят в мир.

Олег се почеса по четиридневната четина.

— Чувал съм да разправят, че чичо ти отказал да иде в Париж и да се закълне във вярност. Вместо това изпратил послание на франкския крал с думите: „Ние не признаваме господар. Всички сме равни.“ После се изплюл върху посланието и го разтрил с палец.

— Дори чичо ми да е казал такова нещо, не ми е известно. Но не е изключено. Той е безмилостен и високомерен и не се бои от никого. Със сигурност обаче знам, че е отишъл в Париж. Освен това никога не съм чувала Уеланд да лъже. Ота, министърът на чичо ми, разправя същата история. — Млъкна за малко и добави: — Може би Роло се е опасявал единствено от саксонския крал Алфред. Но след като Алфред е мъртъв от почти две десетилетия, вече няма кой да смущава съня на Роло, дори и роднините му, графовете на Оркни, които от време на време го обсипват със заплахи, че ще го унищожат, ако не им отстъпи част от обширните си владения. Да, графовете на Оркни са злобна и досадна пасмина.