Катрин Каултър - Робинята

— С теб ще съм в безопасност. Не се съмнявай нито за миг. Съжалявам, че те събудих, Мерик.

— Недей да съжаляваш. Няма да позволя да ти случи нищо, по дяволите. Ако някой понечи да те нападне, ще го убия. А сега мълчи, че нощта е дълга.

Тя се сгуши в него, като търсеше топлината на тялото му. Прошепна до гърдите му:

— Мъчно ли ти е за Таби?

— Да, извънредно. Цял живот ще бъде за мен и радост, и болка. Ако не беше Роло, който притежава права над него, щях да го задържа при себе си.

— Имаш набито око.

— Какво искаш да кажеш?

— Той бе просто едно сополиво, мръсно хлапе и въпреки това ти го хареса, щом го зърна. Прозря какъв е в действителност и веднага го прие, независимо от вида му.

— Вярно е, макар да не съм мислил за произхода му. Ти бе не по-малко мърлява и бе толкова изпосталяла, че можех да ти прекърша врата с една ръка, но взех и теб, спасих те, направих те скалд и своя жена.

Тя се повдигна на лакти и се опита да го различи в тъмната шатра. Усети горещия му дъх върху лицето си.

— Ти си добър човек, Мерик.

— Само това ли съм за теб?

Тя поклати глава, целуна го по брадата и отвърна:

— Не, ти си и мой любовник, макар да разправят, че ти липсва опит.

Ръката му се озова върху задните й части и леко ги плесна, после бързо я погали.

Тя си изви под дланта му и каза:

— Какво ще стане със Сарла? Не знам какъв е обичаят ви с вдовиците. Чичо Роло би й избрал съпруг и би я използвал за своите цели.

— Но аз не бих постъпил така, нито баща ми. Една жена има право да откаже да се омъжи против волята си. Истина е, че бащите уговарят тези неща и се споразумяват за зестрата и даровете, но жената пак може да не се съгласи.

— Радвам се да го чуя. Забравяш, че чичо Роло се покръсти, когато се закле във вярност на крал Шарл. Често казва, че не възразява срещу тази варварска религия, защото му давала повече привилегии, отколкото имал преди. И всички християнски монаси го благославяли за деяния, които викингските богове никога не биха одобрили.

— Например да се отнася към жените като с играчки или като с разменни монети за собствена изгода. Чичо ти е хитър мъж, но и много жесток. — В гласа на Мерик прозвуча възхищение и Ларен го ръгна в корема. Той изръмжа, грабна ръката й и я поднесе към устните си. Целуна всеки пръст поотделно, накрая дланта. Тя притихна. После внимателно я привлече към себе си. — Ако Сарла пожелае, ще я върна на близките й.

— Тя обича Клив и Клив обича нея.

Той се напрегна.

— Надявам се да грешиш. Това би означавало, че е изневерила на брат ми, а аз не мога да допусна подобно нещо. Брат ми не заслужаваше съпругата да му изневерява.

Тя стовари юмрука си върху рамото му, но този път от яд.

— Да му изневерява! В името на боговете, Мерик, брат ти водеше и Мегът, и Кайлис в постелята си — и то под носа на Сарла! Говориш за изневяра, а той какво правеше?

— Един мъж може да ляга, с която си ще. Докато жената може да приема само съпруга си, защото ако зачене, детето, което роди, ще бъде копеле. Не е редно, Ларен. Сарла спала ли е с Клив?

— Не, сигурна съм, че не е. И двамата са почтени. Страдат заради чувствата си и дълго ще ги потискат.

— Трябва да го обмисля. Обезпокояващо е. Клив ми е много симпатичен, но той няма какво да даде на Сарла. Да, трябва да помисля.

— Нали ти не ще търсиш други жени, Мерик?

Той взе да я мачка отзад и отвърна простичко:

— Ерик бе убеден, че ще се случи. Кой знае! В края на краищата досега доказваше, че си студена жена и не се интересуваш от насладата, която бих могъл да ти доставя. Търпиш ме, нищо повече. Въздишаш от скука, когато аз стена от удоволствие. Това кара мъжествеността ми направо да се спаружва.

Тя се засмя, леко го блъсна с юмрук в корема, след което моментално разтвори длан и го погали. Усети как мускулите му се стегнаха и той рязко си пое дъх в очакване. Тя се подсмихна в тъмнината, но не плъзна пръстите си по-надолу.

— Вярно е — рече с печален тон, досущ като търговец, който току-що е изгубил ценна сделка. — Дори насила не мога да те възбудя. Погледни ръката ми. В името на боговете, не ще да слезе до спаружените ти слабини. Не мога да я помръдна. Какво да сторя?

Той се разсмя, сграбчи ръката й в своята и я притисна към себе си.

— О! — възкликна Мерик. — Сега можеш да не правиш нищо, поне докато не ти кажа.

Пръстите й се движеха. Искаше да го помилва, да почувства как се гърчи и потръпва от напиращата страст.

Страстта му бързо кипна. Тя се смееше, докато целият проникна в нея. Притвори очи от неудържимата му сила и връхлетялото я вълнение и го пое още по-дълбоко в себе си. Изохка срещу устните му и се надигна към него, като продължаваше да се стреми към тялото му до момента, в който закрещя от удоволствие. Той я целуваше, докато се успокои, и сетне също се освободи.