Катрин Каултър - Робинята

— Достави ми наслада, Мерик — рече тя с още дрезгав и запъхтян глас. — Да, наистина. — Ухапа го по рамото и добави: — Следващия път ще се постарая повече.

Той се почуди как би било възможно, но не я попита. Промълви:

— Ще измием миризмата ми от тялото ти. Не искам чичо ти да ме убие, преди да се увери, че сме женени.

— Тогава остави моята миризма върху кожата си.

Той потрепери от думите й и отново я облада.

— Трябва да поспим — рече Мерик, щом сърцето му се поуспокои. Обърна се по гръб, притиснал Ларен до себе си.

— Да — отвърна тя и го целуна по гърдите.

— Не мога да откъсна мислите си от брат ми. Беше толкова жизнен, Ларен. Той обожаваше живота, искаше да гребе с пълни шепи от него. Ти го видя да се държи като негодник, високомерен и подъл. Но преди не бе такъв.

— Толкова ли много се бе променил?

— Да, струва ми се, че страшно го е дразнело господството на баща ми, понеже той е бил владетелят на Молвърн и всички са му се подчинявали, дори най-големият му син, макар и негов наследник. След смъртта на баща ми се е сдобил внезапно с твърде много власт. Да, това го е променило, направило го е небрежен към околните и прекалено нагъл. Не е имало друг като баща ми, който да обуздава тщеславието му.

— Често посягаше на Сарла.

— Видях синините по лицето й. Не бе справедливо от негова страна. Тя е кротко момиче, мило и всеотдайно. Въпреки това бих предпочел да бе умрял по различен начин.

— Деглин е мъртъв. И това не е малко.

— Да — съгласи се той, целуна я по челото и облегна бузата й на рамото си.

Уеланд, военачалникът на херцог Роло, човекът, който бе стоял до десницата на Роло още от момчешките години, който бе толкова силен, че можеше да изкорени млад дъб от земята, се хилеше като хиена.

— Имам страхотна изненада за вас, Ваше Величество, направо невероятна.

Княз Роло, както го наричаха поданиците му, макар земите му да се именуваха херцогство и той да бе само херцог според дарението на френския крал, бе значително по-висок от фиданките, които Уеланд бе в състояние да отскубне от корен. Той обърна тъмните си очи към своя помощник и каза:

— Да, Уеланд, и каква е тя този път? Да не би да си ми довел някоя нубийска девойка да стопли старите ми кокали? Или може би вълшебен цяр, който да спре пронизващата болка в ставите ми? Или пък достатъчно висок жребец, та нозете ми да не се влачат по земята?

— Не, Ваше Величество, нося ви дар по-ценен и от купища сребро. Ларен се върна.

Роло зяпна втренчено Уеланд.

— Ти се шегуваш — промълви накрая той. — Тя и Таби са мъртви, отдавна мъртви. Много неща ти прощавам, Уеланд, но това е вече прекалено. Не си играй с мен.

Уеланд само поклати глава, като продължаваше да се хили глуповато, и извика:

— Нека влязат!

Роло видя единствено слабичката девойка с прелестна червеникава коса, която се виеше почти до раменете й, както обичаше да я носи като малка. Мразеше да я сплита, защото скриваше красивия й цвят, съвсем същия като на по-големия му брат Халад. Забеляза, че е твърде слабичка, докато се приближаваше, но бе станала хубавица. В очите й имаше повече живот и повече тайнственост, ала също радост и увереност, каквито бяха липсвали у детето. Бе облечена в разкошна светлосиня ленена рокля, пристегната с колан на кръста. Носеше изящни сребърни брошки и гривни. Това грациозно създание му бе почти дъщеря. И ето че тя бе тук, жива, с някакъв мъж, който крачеше до нея.

Тихо произнесе името й, сякаш да се увери, че всичко е истина. Стана и се извиси над облегалката на трона.

— Ларен!

Викът му отекна в залата. Тя се засмя звънко и се спусна към него. Той я посрещна с разтворени ръце, вдигна я високо във въздуха, сграбчи я в прегръдките си и също се засмя.

— Кълна се в боговете, пораснала си — рече той и я зацелува по двете бузи, като така я стискаше, че тя взе да охка от невероятната му сила.

— Дойдох си у дома, чичо — каза тя. — О, още си много привлекателен. За две години изобщо не си мръднал, господарю. Не си се прошарил като Уеланд. И се радвам, че не си пораснал повече, слава на боговете.

Той я пусна на пода, но продължи да държи ръката й, после я отдалечи от себе си и я загледа втренчено.

— Хем си същата, хем си се променила до неузнаваемост.

— Да, вярно е.

Изведнъж очите му потъмняха. Тя разбра, че мисли за Таби, но се бои да не му съобщят, че е мъртъв, и затова бързо рече:

— Господарю, Таби е добре — здрав и на сигурно място.

— О! — въздъхна Роло и извиси глас към небето: — Ще принеса жертви на всички богове, дори на християнския. Къде ли не ви търсихме с Таби. Братовчед ти Уилям обиколи цялата околност с безбройна армия и преброди цял Париж. От вас нямаше и следа. Разправи ми, Ларен, разправи какво се случи.