Катрин Каултър - Робинята

Утрото бе хладно, с ниско надвиснали облаци. Всички стояха в кръг и чакаха Деглин да бъде изведен. Но когато Мерик, Снори — ковачът, и Олег влязоха в ковачницата.

Деглин бе мъртъв. Бе успял да се освободи и да се прободе с нож в сърцето. Бе един от старите ножове на Ерик, оставен за поправка, който после щеше да премине в ръцете на Мерик.

— В името на боговете! — възкликна вбесен Снори. — Не трябваше да мърдам от ковачницата снощи! Но не исках да слушам хленченето и мрънкането му да го пусна. А ето че сега е мъртъв от собствената си ръка.

Всички се завайкаха, че смъртта му е настъпила прекалено лесно и бързо. Мерик се учуди, че Деглин не се е опитал да избяга. Другите също бяха изненадани. Знайно е, че е по-добре да умреш свободен, отколкото пленник. Камо ли сам да си отнемеш живота. Но нямаше връщане назад.

Мерик само поклати глава и нареди тялото на Деглин да бъде хвърлено в гората. Не заслужаваше викингско погребение. Ларен го наблюдаваше как изтрива кръвта на Деглин от ножа. Мерик го гледа втренчено продължително време и го връчи на Снори.

Смятаха да тръгнат за Нормандия след края на жътвата. Така щеше да им остане време да се приберат преди първата зимна буря да се разрази над Вестфолд.

Седмица след като един селянин случайно се натъкна в гората на Деглиновия труп, от който личаха само окървавени дрипи, от пристана долетяха дружни викове и се виждаше гора от размахани ръце.

По-големият брат на Мерик, Рорик, бе пристигнал в Молвърн.

Ларен лежеше по гръб на пода, смееше се и се мъчеше да избегне горещия език на огромното куче, което я ближеше по лицето. Тя го сграбчи за гъстата козина и го задърпа с все сила, но без полза.

— Не стой така безучастно — изрева тя, — ами помогни!

— Херцог! Остави я, глупаво псе! Махай се!

Херцог я облиза за последен път и скочи, но се спусна към Мерик и опря грамадните си лапи върху гърдите му, като едва не го събори с тежестта си.

— Виждам, че Херцог не е престанал да се възхищава на красивите жени и не е забравил как малкото ми братче го хранеше с мръвки от чинията си, лишавайки себе си от тях. — Рорик се усмихна на гигантския пес, който неуморно се опитваше да оближе лицето на Мерик с език.

— Трябва да си мия лицето най-малко по шест пъти на ден — рече Мирана на Ларен. — Херцог е любвеобилен също като съпруга ми, а е и доста по-силен.

— По шест пъти? — възкликна Мерик пред усмихнатата си снаха. — Бих казал, че е доста по-любвеобилен от всеки нормален мъж, включително и от брат ми.

Рорик Харалдсон се ухили на Ларен и отбеляза:

— Съпругът ти има мозък за цялото семейство. Ти, доколкото разбирам, си скалд. Това е необичайно. И двамата с жена ми горим от нетърпение да чуем някоя история.

— Както и синовете ни — добави Мирана и посочи към двете момченца, които напълно си приличаха с черните си коси и небесносини очи. Бяха красиви. Те гледаха подозрително Таби — изобщо тримата се изучаваха любопитно, но се избягваха, целите настръхнали.

— След броени минути ще се търкалят по земята, ще се боричкат и ще крещят — рече успокоително Мирана.

И излезе права. Подир десет минути момчетата станаха неразделни приятели.

Братята си зашепнаха нещо и Ларен се досети, че говорят за Ерик. Видя ги да излизат от къщата и разбра, че отиват на гроба му.

— Толкова неприятности! — промълви Мирана и поклати глава. — Съжалявам, че е трябвало да изтърпиш този тормоз. Добре, че поне Сарла те е подкрепяла.

— Да, тя е като любяща сестра.

— А ти си племенница на прочутия Роло от Нормандия!

Сарла се обади с усмивка:

— Да, но има само три рокли, Мирана. Айлирия тъче като обезумяла, та господарката на Молвърн да не ни изложи с оскъдната си премяна. Всички искаме да се върне в Нормандия в безукорен вид. Успя ли да промениш решението на Мерик, Ларен?

Тя поклати глава.

— Продължава да смята, че като ме остави тук, ще бъда в безопасност. Но не се тревожи, въпросът е твърде важен и той няма дълго да се колебае.

Жените се засмяха. Херцог силно изръмжа и се спусна право към Мирана. Тя изписка и се скри зад Ларен. Огромното куче събори и двете, като лаеше и буйно махаше огромната си опашка.

Когато Рорик и Мерик се върнаха в къщата, смълчани и потънали в мислите и спомените си, посрещна ги смях. Постепенно и двамата започнаха да се усмихват. За сетен път животът надделяваше над смъртта и тежката мъка.

Къщата бе претъпкана от хора. Мъжете бяха ходили на лов и бяха донесли елен и глиган. Други бяха отишли за риба и наситените ухания от дивеча, смесени с тези на печена херинга и сьомга, изпълваха въздуха и потискаха неизменната миризма на събрани накуп мъже и жени. Ларен огледа наблъсканите редици от тела, увити във вълнени одеяла, разположени покрай отсрещната стена. Някой задърпа роклята й и тя сведе глава към Таби, който стоеше само по ленена риза и търкаше очи с юмручета.