Катрин Каултър - Робинята

Докато я милваше и успокояваше, тя го задърпа за раменете да се изправи. Той коленичи и внимателно я облада. Затвори очи от съприкосновението със стегнатата й плът, потръпваща от желание да го обхване по-плътно и по-близо до себе си.

— Мерик — промълви тя и обви ръце около гърба му, за да го усети още по-дълбоко в утробата си.

Той не можеше да се сдържа повече. Разтреперан от безумна страст, накрая се надигна връз нея с вик, с ръце, схванати от напрежение. Тя замълви името му безспир, пое го и го погълна целия. Искаше му се никога да не свършват.

Лежаха един до друг, десният й крак бе отпуснат върху корема му, бузата й бе притисната до гърдите му, влажните й от плам коси бяха разпилени върху рамото му.

Той я целуна по тила и я обви по-здраво с ръце.

— Подлудяваш ме от страст.

Коляното й леко се смъкна надолу, докато покри слабините му. Уханието му се носеше тръпчиво и силно в нощния въздух и изпълваше ноздрите й.

— Престани да мърдаш, иначе пак ще те обладая. Сигурно вече те смъди от мен, Ларен.

Тя се наклони едва-едва и го млясна по гърдите, по рамото, по гърлото. Засмука пулсиращата вена на шията му, после го целуна по устните.

— Ерик е бил ударен от мъж.

Той застина. Тя се надигна на хълбок и докосна с пръсти космите на гърдите му, като го милваше нежно.

— Откъде знаеш?

— Спомних си, че се надвеси над мен и се усмихна победоносно. Не бях в пълно безсъзнание. Той стоеше, Мерик, мълчеше и само се усмихваше. Не се опита да ми помогне, нищо не направи, просто се хилеше отвратително. Лошото е, че не можех да зърна лицето му, но знам, че беше доволен, дето съм там, доволен, че ще обвинят мен за убийството на Ерик и че никой няма да заподозре него. Не съм съвсем сигурна, че той е ударил Ерик, но изглежда доста вероятно, не мислиш ли?

— Сигурна ли си?

— Да.

Той изруга тихо и тя усети как тялото му се изопна от напрежение. Съжали за постъпката си. Трябваше да не му казва веднага, но вече бе късно.

— Днес с Олег научихме много малко, докато разпитвахме хората един по един. Но знаеш ли, Ларен, стигнах до извода, че този човек положително те е проследил. Може да е искал да те убие, но когато Ерик се е появил, той е изчакал да види какво ще се случи. Не бе тайна за никого, че брат ми те желае. Когато си избягала от брат ми, той е ударил Ерик. После като те е зърнал на пътеката в несвяст, е решил, че е успял. Защото е помислил, че ще обвинят теб.

— Само един човек би могъл да стори това.

— Да. Но трябва да бъдем сигурни, съвсем сигурни.

Тя отново го целуна. След тази целувка се заредиха други, докато скоро ръцете й диво зашариха по тялото му, дланите й се спуснаха надолу към корема и се заровиха в гъстите косми на слабините му. Когато го докосна, рязко си пое дъх и прошепна в устата му:

— Никога не съм си представяла, че нечие тяло може да предизвиква подобно усещане у мен, Мерик.

— И аз — отвърна той. — И аз.

Деглин гаврътна бирата си ни един дъх и обърса устата си с ръка.

— Ама че е горещо тук — рече той и си наля нова халба от буренцето до него. Намръщи се, когато вдигна глава и погледът му се спря върху трите жени, които перяха дрехи в огромното дървено корито, поставено върху дебели греди под един разклонен дъб. — Да, горещо е като оная надменна мръсница.

— Като коя? — попита Олег и се взря в жените.

— Оная мръсница Ларен. Казвам ти Олег, тя е никаквица и нищо повече. — Той отново отпи от бирата. — Тя е омагьосала Мерик, а после го е подмамила. Да, престорила се е, че изгаря по него като това проклето слънце, дето пари по кожата ми.

Олег само кимна с наведена глава и сръбна бира от чашата си. Не искаше Деглин да забележи растящата му ярост. Нека говори. Деглин бе обърнал вече поне пет чаши от силната бира. Най-сетне бе отворил дума за Ларен. Олег се постара да запази лицето си безизразно. Зачака. Внезапно в съзнанието му изникна ясна картина как Ларен лежи върху бедрата на Мерик и приятелят му промива кръвта от раните на гърба й. Почуди се дали на Мерик изобщо му е минавало през ума, че това трогателно мършаво момиче ще му стане жена. Заслуша се в думите на Деглин, който твърдеше, че Ларен и Таби били напълно излишни. Те се били наложили и настроили Мерик срещу него и затова заслужавали възмездие, да, и той щял да се погрижи мръсницата да бъде наказана. Лятното слънце огряваше главата на Олег и ветрецът, лек и уханен, носеше аромата на узряващия ечемик от нивите.

Усети, че кожата му се затопля, и разкърши рамене. Погледна към Деглин и се сепна от застиналия гняв върху лицето на мъжа. Но по него бе изписано и друго. Бе сгърчено от мъка и дълбока болка, която Олег не желаеше да види. Щеше му се да вкопчи ръце в тънкия врат на Деглин и да изцеди от него жалкия му живот, ала не го стори. Седеше и слушаше, кимаше и се мъчеше да изглежда умислен от пиенето, а това му се струваше страшно глупаво.