Катрин Каултър - Робинята

Здесь есть возможность читать онлайн «Катрин Каултър - Робинята» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Робинята: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Робинята»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ларен, робинята на господаря Мерик, била разказвачка на истории. Така тя се опитвала да спечели достатъчно злато, за да откупи себе си и малкото си братче. Но Мерик отказва да я продаде. И след като тя е негова. Мерик трябва да я защити, когато я обвиняват в убийство, и сетне още веднъж да я спаси, когато разкрие тайните й…

Робинята — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Робинята», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Съдбата й не го интересуваше. Каквото има да става, ще стане. Девойката не бе лишена от кураж, но бе глупава, като го показва. Ето докъде я бе довело безразсъдството й — да лежи просната по корем с цъфнал гръб. Натъжаваше го мисълта, че тя може да умре или да й се случи нещо по-лошо.

Макар че кое би могло да бъде по-лошо от смъртта? Той дори не помнеше лицето на отдавна починалата си майка. Смъртта е последното, което човек трябва да си пожелава.

Най-сетне се мръкна. От единствения тесен прозорец в стаята струеше само тъмнина. Не грееше луна и звездите бяха затулени от бухлати черни облаци. Да, беше много тъмно, слава на боговете.

Ларен изяде още една купа бульон и поговори малко с Клив, който отиде да прислужва на Траско при поднасянето на вечерята. Помоли го да й остави кошницата с мек хляб за през нощта. И той я остави, глупакът му с глупак. Тя я уви в една скъсана завивка от леглото. Съжаляваше, че няма други дрехи, освен дрипите на гърба си. Поне успя да се загърне с остатъка от завивката под парцалите. Сега пак приличаше на момче и никой нямаше да се усъмни. Беше слаба, гърдите й не бяха много налети и тя съвсем ги сплеска със завивката, а косата й бе къса и щръкнала. Освен това бе толкова мръсна и така вонеше на вкиснато, че едва ли някой би забелязал или би се поинтересувал от пола й. Само да не я мъчеше гърбът, който почти я караше да лази. Тя надви нестихващата болка и стисна зъби, за да не издаде звук, да не изохка и да не привлече вниманието върху себе си.

Вратата не бе залостена. Но дори да беше, тя щеше да се провре през тесния прозорец. Изниза се като тъмна сянка в мрачния схлупен коридор. Под нозете й имаше груби дъски, а не пръстен под, над главата й — нисък таван с варосани греди. В коридора липсваше покъщнина. Помъчи се да си спомни пътя на идване. Представи си го и свърна наляво, където коридорът се разклоняваше.

Чу мъжки говор — сигурно бяха пазачите, и притисна гръб към стената. Беше грапава и тя изстена от болка. Колко ли бяха на брой? Дъските изскърцаха под краката й.

— Какво беше това?

— Кое? Чува се как мляскаш, бе тъпако, нищо друго.

— Все пак ще ида да видя. Знаеш го какъв е Траско.

Ларен забрави болката в гърба. Застина като камък.

Мерна сянка. Не дишаше и не мърдаше. Мъжът пристъпи към нея, спря и се ослуша. Другият се обади:

— Нали ти казах, че няма нищо. Трай си и пий. Или ми дай бирата си. Няма никой, жива душа няма.

Разнесе се сумтене, последвано от шумно оригване. Някой се изсмя.

Тя бавно си отдъхна. Почака доста време. Сетне тръгна на пръсти, долепена до стената, като свиваше все наляво. Вече долавяше много гласове, дори този на Траско, ако не бъркаше. Щом беше на Траско, значи се намираше до трапезарията на ненаситния търбух.

Накрая стигна до тясна врата. Завъртя желязната дръжка и се озова в смрадлива уличка. Лъхна я мирис на застояла вода и се почуди как може Траско да има такава чиста къща, а да търпи вонята пред прага й. Нямаше значение, нали бе успяла да избяга. Едва не изкрещя от облекчение. Само въздъхна сподавено и подскочи от пронизваща болка. Замръзна на мястото си, опитвайки да се овладее. Гърбът я пареше и смъдеше. Стори й се, че усеща нещо влажно и лепкаво и се запита дали раните й отново не кървят.

Беше почти свободна. Тъй че раните й нямаха значение. Гърбът й щеше да оздравее, само че не тук, не в къщата на Траско, не в Киев. Ще вземе Таби и ще отидат на север, в Чернигов, градче на източния бряг на Днепър — бе чула за него от един роб. Сигурно не е на повече от три дена път пеша. Ще открадне дрехи, за да се преоблекат, ще се престори на вдовица, а Таби ще бъде детето й. Ще оцелее и ще се погрижи за Таби. За първи път й се отдаваше случай да избяга и тя възнамеряваше да се справи. Преди никога не би се решила на такава стъпка. Предполагаше, че боят й е помогнал. Траско никога не би допуснал, че някой ще понечи да се измъкне с такъв накълцан гръб.

Внезапно чу мъжки гласове. Говореха шепнешком надолу по улицата, вдясно от нея. Промъкваха се насам. Бяха крадци. Или хора на Траско. Все едно. Тя стисна очи за миг, питайки се дали пък всички богове не бяха против нея, после се спотаи в тъмнината, защото бе приклещена до къщата. Не можеше да избяга, не можеше да мръдне, иначе би се сблъскала с натрапниците. Но за нищо на света не би се върнала в къщата на Траско.

Мъжете се бяха умълчали, но тя долавяше тихите им стъпки. Бяха двама. Само двама. Други нямаше. Ако бяха крадци, едва ли щяха да проявят интерес към нея. Тя не представляваше нищо, дори повече от нищо. Да, но сигурно ще я убият.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Робинята»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Робинята» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Катрин Каултър - Измамата
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Дивият барон
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Херцогът
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Тайната на Валантайн
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Лорд Найтингейл
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Цената на рая
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Съдби в окови
Катрин Каултър
Катрин Каултър - В пропастта
Катрин Каултър
Максим Якубовски - Робинята
Максим Якубовски
Катрин Каултър - Контесата
Катрин Каултър
Отзывы о книге «Робинята»

Обсуждение, отзывы о книге «Робинята» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x