Катрин Каултър - Робинята

Опита се да влезе в нея с тласък. Почувства разкъсващата болка, защото бе много тясна, плътта й се размекна и навлажни, но не достатъчно. Предполагаше, че не е съвсем готова да го приеме, ала не спря, продължи да напира, все по-силно и по-силно, докато най-сетне гръмко изохка и проби девствената й ципа. Покри устните й със своите тъкмо навреме, за да заглуши вика й на болка, защото ако Ерик го чуеше, щеше да разбере, че са се престрували, поне до този момент, до тази нощ. Мерик я изпълни цялата и проникна чак до утробата й, като се стъписа само за миг, понеже се тресеше и стенеше от страст. Искаше да се изтегли, за да я погали отново с устни, но съзнаваше, че не може. Изохка от напрежение и потъна още по-дълбоко в нея. Отдръпна се, после пак нахлу. Успя да го стори още два пъти и не издържа. Горещото му семе ливна в утробата й.

Сърцето му биеше лудо и той се запита дали няма да издъхне от невероятната сила на освобождаването. Понечи да се измъкне от нея, знаеше, че болката не е преминала, но ръцете й се вкопчиха в гърба му и тя го притисна здраво към себе си. Той я обърна на една страна, с лице към него, без да излиза от нея, макар и не толкова навътре. Долавяше ударите на сърцето й и цялата й топлина. Целуна отпуснатите й устни, помилва веждите и приглади косата от челото й.

— Съжалявам, че те заболя — промълви той до устните й.

Даваше си сметка, че не й е доставил особена наслада, макар в началото да бе изпитала известна тръпка, преди да я обладае така припряно и стръвно и да си изгуби ума.

— Ти успя да ме имаш, Ларен, но не усети същото удоволствие от сливането ни като мен и аз съжалявам за това. Ако не се любим повече тази нощ, след време трябва да те подхвана пак, след като си починеш, и да ти покажа какво изживяват мъжете и жените.

Не отговори. Бе притисната в прегръдките му и макар да бе излязъл от нея, бе толкова близо, че устните й вдъхваха уханието на жарката му плът. Тя промълви:

— Съгласна съм, само дето много ме боли, Мерик. И ми тече кръв. Скоро ли ще спре?

Той не продума, отдръпна се от нея, стана от леглото и излезе от спалнята, без да го е грижа, че е гол.

Всъщност и бездруго нямаше значение, защото общото помещение бе изпълнено само с рядък дим и всички спяха. Той взе една газена лампа и я донесе в спалнята.

Когато приближи лампата до нея, за да я погледне, изруга и каза:

— Не мърдай. Ще видя колко сериозно съм те наранил.

Тогава зърна лицето й и върху него забеляза изписана не само болка, а и смут. Сиво-сините й очи бяха почти черни на светлината. Челото й леко лъщеше от пот. Рече по-рязко, отколкото му се искаше:

— Не гледай така отчаяно. Ще се оправиш, Ларен, никоя жена не е умряла от това и следващия път положително няма да усетиш нищо.

— Толкова силно жадувах за този миг, най-много от всичко на света копнеех да разгадая това тайнство с теб. Да, разгадах го, но резултатът е съвсем различен от очакваното. Знам, че няма да умра от тая кръв, защото ти едва ли би наситил страстта си, ако се опасяваше, че може да ме погуби. Но ме боли повече, отколкото бих искала, и съм изненадана и разочарована.

Доста откровено признание, но Мерик си замълча. Кръвта се стичаше между бедрата й вече по-бавно, ала тя не можеше да знае това, и се отцеждаше на одеялото под нея. Погледна слабините си и видя, че и той е изцапан с кръв, с нейната кръв и със своето семе. Пое си дълбоко дъх и рече:

— Не е толкова лошо. А сега, не мърдай.

Тя усети меката влажна кърпа до тялото си, с която я избърса. После я притисна към кожата й.

Отмести очи от него, от съсредоточеното му изражение, докато се занимаваше с нея. Нямаше представа за какво мисли, какво изпитва. Промълви:

— Обзеха ме такива странни чувства, когато ме погледна, когато ме докосна. Когато ме целуна, когато усетих езика ти в устата си и по тялото си, стори ми се, че едно малко късче от земята ми принадлежи и че всичко ще бъде радостно и хубаво.

Внезапно тя изохка и понечи да се отскубне от него.

Той разпери длан върху корема й и я задържа.

— Стой мирно — каза той и уви влажната кърпа по-здраво около пръста си, после отново навлезе внимателно вътре, за да се увери, че не я е разранил. — Не, не мърдай и не се стягай така. Опитай да се отпуснеш. Скоро ще свърша.

Тя мълчеше, скована от болка. Той знаеше, че я боли и се мъчеше, в името на боговете, мъчеше се да бъде нежен. Съжаляваше, че проклетият му пръст не е по-малък, ала нищо не можеше да стори.

Извади го, успокоен, че кръвотечението почти е спряло, сетне изпра кърпата. Приседна до нея на леглото, сгъна кърпата, притисна я до тялото й и я остави там. Вдигна очи към лицето й. Беше пребледняла, очите й бяха подпухнали от плач, косата й се бе сплела.