Катрин Каултър - Робинята

И ето сега се щураше навън и се ненавиждаше заради слабостта си. Изпъна рамене и влезе вътре. Никой не я забеляза, даже Таби, който ревеше от смях, докато Кена го учеше как да се бори. Взе си малко еленово месо и задушено зеле с ябълки и грах. Съчетанието бе необичайно, но вкусно.

Бе хапнала едва няколко залъка, когато Ерик се провикна:

— Ела тук, момиче, че всички искаме да чуем друга легенда.

Друга легенда. Тя се озърна и видя нетърпеливите лица. Мъжете бяха наострили слух, жените също, а децата вече се скупчваха около нея. Таби стоеше до скута й и стискаше полата й в юмручето си.

През целия ден се бе готвила за този момент. Да, беше съчинила една история и се молеше тя да й подскаже как да постъпи. Обърна очи към Торагасонови, и те бяха нащрек, с изключение на Лета, която гледаше нацупено. Лета бе зяпнала Мерик, който повика Таби, вдигна го на коленете си, погъделичка го и се засмя, докато той се гърчеше и кикотеше. В очите на Лета бе загнездена дълбока, много дълбока ярост.

Ларен се усмихна на всички поред, включително и на Лета.

Тя бе оцеляла благодарение на ума си в продължение на две дълги години. Да, на ума си и на голяма доза чист късмет, който почти я бе изоставил, когато срещна Мерик. И сега нямаше да се провали, просто не биваше, твърде важни неща бяха поставени на карта. Всичко висеше на косъм. Тя си спомни за четирийсетте сребърника, за двете гривни и осъзна, че с тях не може да промени положението. Прикани с жест децата да насядат около нея. Искаше да говори бързо и да свърши по-скоро, но знаеше, че е по-разумно да започне бавно, за да привлече вниманието на слушателите и да ги държи в захлас, докато гради разказа си подобно строеж на къща.

— Ще ви разправя за Ролф Викинга, който живеел тук, в Норвегия, преди много години. Той бил горд, силен и безстрашен, воин с невероятен кураж, каквито са повечето мъже в Норвегия. Ролф бил млад, в разцвета на силите си и толкова красив на външност, колкото било здраво тялото му.

Той имал двамина братя — и двамата силни, и двамата красиви, и двамата амбициозни. Ролф бил най-големият и се впускал в набези само заради удоволствието да се сражава и от лято на лято богатството му се множало. Рандор, вторият, бил търговец и пътувал надлъж и шир със своите стоки. Той бил по-хитър и по-лукав от арабин на пазара. Бързо забогатял като Ролф. Най-малкият син бил Ингор, земеделец. Стопанството му процъфтявало, тъй като бил истински вълшебник на полето, и той също ставал все по-заможен с всяка изминала година.

Ролф се върнал от нападения по могъщата река Сена. Той довел със себе си дванайсет роби — шестима мъже и шест жени, отвлечени от трите селца, които имали нещастието да се окажат твърде близо до реката.

Единият от робите бил не по-малко горд и силен мъж от викингските воини, които успели да го пленят. Просто късметът му изневерил и воините знаели това. Бил болен и въпреки това се бил с тях, докато загубил свяст от раните и болестта, която мъчела тялото му. Бил облечен по-хубаво от останалите пленници. Но кой бил той, какво било истинското му име — никой не знаел, а и той мълчал. Притежавал и рядка дарба — бил майстор на руни. Но и нещо повече — бил потомък на достоен род, който разполагал с богатство и могъщество в този край на Франция. Случил се в селото на този злополучен ден, защото бил на гости на един занаятчия, от когото се надявал да добие нови умения за усъвършенстване на изкуството си. А сега бил роб като останалите. Ролф умеел да разпознава ценното и го задържал при себе си. Направил го свой майстор на руни и останал изумен от красивите резби, които мъжът изработил, от великолепно изписаните букви. Разчуло се за майсторлъка на роба и от близо и далеч при Ролф запристигали посетители. Рандор, вторият брат, се опитал да купи роба от брат си, но Ролф отказал.

О, но колко сребро получил робът от гостите, които идвали в къщата на Ролф! Той им дялал изящни ръкохватки за столовете, сложни рисунки върху бижутата и кутиите за бижута. Станал прочут. Скоро се сдобил с толкова сребро, колкото смятал, че е необходимо, за да се откупи от Ролф и да си възвърне свободата. Предложил всичкото си сребро на Ролф, но Ролф отказал. Позволил на роба да запази среброто си, но му заявил, че няма да го освободи. Признал на роба, че му се възхищава и иска да бъде доволен в новия си дом, в новата земя.

Робът се примирявал, но търпението му се изчерпало. Ролф го уверил, че каквото и да сподели с него, той няма да го издаде — заклел се в честта си. Робът не бил глупав, но Ролф го уверявал, че е готов да приеме истината, дори това да означава, че ще го загуби. Робът се колебаел, но при възможността да си иде у дома, решил да рискува. Затова открил на Ролф кой е, казал му, че семейството му е могъщо и богато и че той е неговият наследник. Помолил Ролф да му бъде приятел, както току-що той се бил зарекъл, и да му помогне да възвърне подобаващото си положение в живота. Ролф прегърнал роба и рекъл да му има доверие — на всяка цена щял да му помогне да се прибере у дома. А сега въпросът е: как постъпил Ролф?