Катрин Каултър - Робинята

— Ела.

Много добре знаеше какво е то. В интерес на истината отдавна го мислеше, може би още от момента, когато я бе взел под своя закрила на лодката си и тя го бе приела като мъж, а не като враг, който ще я нарани. Не, тя гледаше на него като на мъж, който бе мил и нежен, способен да й достави неимоверна наслада.

Бъдещето й се бе променило безвъзвратно още в онази нощ, когато ги бяха отвели двамата с Таби. Тогава тя не подозираше какво я очаква, всичко бе обвито в мъгла и страх. Бе станала реалистка и вече не вярваше като наивна глупачка, че може да съществува сладък и добър живот. Бе приела християнството, защото чичо й бе настоял пред нея и останалите, но тя никога не бе призовавала християнския бог да я спаси, да й покаже кой път да избере, какво решение да вземе. Даваше си сметка, че заради Таби е длъжна да направи опит да се добере до дома, да разбере кой ги е предал, да върне на брат си и на себе си онова, което са загубили. Но това тепърва предстоеше, а сега бе тук и въобще не бе сигурна, че държи да си възстанови нанесените щети, понеже имаше Мерик и го желаеше.

Искаше нещо само за себе си и ако Мерик се съгласеше, щеше да го получи. Поне тази нощ можеше да й принадлежи.

— Да — повтори тя с дрезгав от възбуда глас, — ела при мен, Мерик.

Той се отпусна върху нея с наведена глава. Ръцете й отново обвиха лицето му и пръстите й погалиха веждите, носа, брадичката. Горещият й дъх го опари, когато дишането й се ускори. Тя го желаеше. Наистина го желаеше. В този момент се почувства така, като че Грънлидж Датчанина бе жалък дребосък в сравнение с него.

— Ела — промълви тя и този път, щом я докосна, той полека открехна устните си. Когато езикът му се опря в нейния, тя потрепери, но и той също, така че не можа да определи кой е откликнал пръв, но му бе все едно.

— Отвори си устните по-широко — рече той и щом тя го стори, мигом долови нейната жар.

— Ларен.

Промълви името й, нищо повече, само името и тя се отзова безрезервно, без капчица страх. Желаеше го неистово и бе девствена.

Това го спря и той се отдръпна едва-едва.

— Чуй ме, преди да забравя кой съм и ти коя си.

Очите й изглеждаха размекнати в здрача като битото масло на майка му. Явно го желаеше и то страстно. Беше си наумила да го притежава и му го бе казала. Насили се да отмести очи от нея, а сетне да произнесе най-трудното нещо, което бе изричал досега:

— Курва ли искаш да ми станеш?

Нарочно избра най-грубата дума, за да я стъписа, да я отблъсне от себе си, да я накара да се замисли. В името на боговете, не можеше да иска това. Бе толкова горда, дръзка, едва ли би желала да се отдаде на мъж, който не й е съпруг. Сигурно бе дъщеря на някой търговец от долината на Рейн или на селски обущар от поречието на Сена във Франция, или дори на местен сюзерен от затънтените, горещи равнини на Кордова, Испания, ала заслужаваше повече, отколкото той би могъл да й даде, заслужаваше нещо повече от това, да бъде съд за похотта му.

Гласът й преливаше от гордост и дързост, когато промълви:

— Не, никога няма да стана нечия курва. Искам те само за тази нощ. Искам да ме научиш каквото трябва да знам. Искам още веднъж в живота си да изпитам тези чувства и това ми стига. Всъщност даже не съм сигурна дали действително ги има. Навярно съществуват, но до известен предел, отвъд който жената е готова на всичко за мъжа, довел я до това състояние, и тогава чувствата секват, а мъжът продължава нататък. Но няма значение. Искам да знам и искам да го науча от теб.

Ето че му даваше позволение да я обладае. На него, който веднага трябваше да й заяви, че можеше да я насили още в мига, след като я отведе от къщата на Траско и тя не бе в състояние да се защити. Тя се намираше под негова власт и то от самото начало.

Вместо това й каза:

— Ами ако пак ти се прище да ме имаш след този урок?

Тя поклати глава и отвърна:

— Дори това да се случи, което не е изключено, в живота ми има далеч по-важни неща. Не, нека бъде единствено тази нощ. Искам те само веднъж, за да разбера защо изпитвам подобни чувства към теб, защо ме караш да се задъхвам в твое присъствие, а когато ме докоснеш, да ме обзема желание да се хвърля в прегръдките ти, да те целувам и да те милвам до безкрай.

Щеше му се да я удуши, да я принуди да си вземе думите назад, но не всички думи, в името на боговете, далеч не всички. Попита се дали да я целуне, докато загуби свяст, и хрумването му хареса. В този миг реши, че ще й достави такава наслада, че ще забрави глупавите си слова — в последна сметка нима имаше нещо по-важно от него — ще забрави всичко, освен него и състоянието, до което винаги ще я довежда.