Катрин Каултър - Робинята

— Ела. Убий ме.

— Господарю Мерик! Недей! — извика Ота от вратата. — Не я наранявай!

Мерик само се усмихна на Хелга и постепенно се обърна с лице към министъра на Роло.

— Много тихо стъпваш, Ота — рече спокойно той. — Може би чакаше отвън? Някакъв знак? Може би се надяваше, че ще ме свариш върху нея, а не с ръце, протегнати към шията й?

— Подиграваш ми се, викинг — каза Ота и влезе в помещението с предпазлива крачка, защото не бе глупав и знаеше, че човек като Мерик Харалдсон в миг може да изригне от гняв. — Не съм шпионин. Нямах представа, че си тук с Хелга. Дойдох само да я видя.

— Е, нали я видя — рече Мерик с такава жестока усмивка, че Ота изпита желание да се изпари.

Хелга се засмя. Тя отново загърна роклята си и промълви:

— Ота, какво искаш? Нов цяр за Роло ли? Не мога да заглуша болката в ставите му. Вече се опитах.

— Не е за това — отвърна Ота. — Трябва да говоря с теб.

Мерик премести поглед от жената към мъжа.

— Да не би да искаш да заемеш мястото на Фром? Аз бих си помислил сериозно, Ота.

— Винаги го правя, господарю Мерик. Затова съм министър на Роло.

Мерик просто се усмихна и си тръгна. Слезе по витата дървена стълба и се озова на двора. По земята личаха дълбоки черни пукнатини, пълни с мътна вода от проливния дъжд, изсипал се предишния ден. Пред дълги ясли, пълни със сено, бяха навързани коне в безкрайна редица. Миризмата им изпълваше целия въздух. Той кимна на войниците, шляещи се наоколо. Те го измериха скришом с очи — много добре знаеха кой е и се опасяваха, че може да им стане господар след смъртта на Роло. Всички се питаха дали Уилям подозира за съществуването на викинга.

Мерик продължи да върви и да размишлява за херцога. Ларен му бе разказала за Фърлан — как се промъкнала в спалнята и й изкарала акъла, а после заявила, че Роло стои зад отвличането им. Бил ги мразел и се домогвал до майката на Ларен, Нирея… Всичко изглеждаше прекалено абсурдно. Нямаше смисъл. По думите на Ларен, Фърлан говорела като смахната. А Хелга? Ако Мерик легнеше с нея, дали наистина щеше да му открие кой е виновен за похищаването на Ларен? Поклати глава, вдигна очи и съзря Уеланд да се отделя от трима мъже, които се боричкаха на един широк участък, дебело застлан със сено.

Бе плувнал в пот, усмихваше се и разтриваше голото си рамо, докато се приближаваше към Мерик. Бе доста възрастен, но изглеждаше по-як и от младия дъб в дъното на двора. На земята лежеше мъж и охкаше. Той ли бе пострадалият противник на Уеланд?

— Охо! Господарю Мерик. Имам послание за теб от Роло. Той замина да навести един старец в имението му край Сена на пет левги северно оттук. Пожела двамата с Ларен да го последвате.

— Защо?

Уеланд придоби озадачен вид, но усмивката му не го напусна.

— Разправят, че старецът предсказал издигането на Роло до сегашното му положение още преди много, много години. Той е нещо като магьосник. Роло иска с Ларен да отидете при него, за да може старецът да надникне в бъдещето и да предрече успеха ти. Каза, че било за благото на хората, та когато умре и евентуално станеш негов наследник, никой да не оспорва правото ти на престола.

— Разбирам — промълви Мерик, но не повярва на нито една дума. Уеланд го лъжеше. Дали самият Роло го бе изпратил да го заблуди? Да не би херцогът да е полудял? Разяждан от омраза и завист? Прекалено стар, за да проумее деянията си? Когато го видяха за първи път, бе чудесен, славният Роло, познат от легендите, но сега изглежда бе вече друг.

— Говори ли вече с Ларен?

— Да, тя те чака в конюшните. Неколцина от хората ми ще ви заведат в имението на старика. Аз трябва да остана тук. Ще се върнете в двореца заедно с Роло.

— Много добре — каза Мерик. Съжаляваше, че мечът му не е подръка. Носеше само два ножа в себе си. Щеше да вземе меч от войниците, но нямаше да е същото — неговият нож бе специално излят от ковача на дядо му и му служеше още от четиринайсетгодишна възраст. Никак не искаше и Ларен да тръгва, но как можеше да го избегне? — Пратете ми войниците и потегляме — заключи той.

Не успя да говори с Ларен, да я убеди да й прилошее и така да остане на сигурно място. Но дали тук щеше да е в безопасност? В този момент най-съкровеното му желание бе да грабне жена си, да събере хората си до последния човек и да се махне от това ужасно свърталище. Копнееше да се прибере вкъщи. Да задържи Таби при себе си и да забрави за Роло, за престола му, който Таби евентуално би наследил.