Катрин Каултър - Робинята

Мерик слушаше внимателно, когато Ота изрече със сърдити нотки:

— В двора има постоянни разногласия и не мога да се начудя как кралят успява да ги обуздае.

— Не се чуди, Ота — обади се Роло и гърлено се засмя. — Кралят се прави на глупак и толкова. Зачита всички мнения, усмихва се тъпашки и кима отнесено с празната си тиква. Мислех, че знаеш това.

— Знам, че е глупав, но такъв си е по природа, Ваше Величество. Понякога е късметлия, просто страхотен късметлия.

Роло зяпна Ота, изненадан, че се осмелява да му противоречи, но само поклати глава, придаде си отегчен вид и се надигна от стола.

— Ще ви оставя сами. Искам Ларен да ми разкаже края на историята за могъщия датски крал Горм и как пожертвал живота си, за да се сдобие с божествено безсмъртие.

Ота проследи с поглед излизането на Роло от помещението. Изглеждаше разтревожен. Мерик не продума, но продължаваше да размишлява. Дали Роло действително не се интересуваше от събитията? Да не би да страдаше вече от старческо слабоумие? Истина ли бяха думите на нападателя му? Роло ли ги е наел с другаря му да убият Мерик?

Не, не можеше и не искаше да повярва. Нямаше смисъл. Ами Фром? Смъртта му случайна ли бе? Мерик се съмняваше. Изобщо тук се чувстваха странни подводни течения, стаени и отприщени вълнения, рой непонятни неща, които му бяха напълно чужди. Той се отпусна назад в стола си, облегнал длани на красиво издяланите ръкохватки и се заслуша в монотонните излияния на Ота за краля, към който Мерик не проявяваше и капчица интерес. Така и не бе успял да се добере до истинските похитители на Таби и Ларен. Раната на рамото му започна да тупка.

Бавно открехна тежката тясна врата, която водеше към светилището на Хелга в кулата и надникна вътре. Помещението бе странно, осмоъгълно по форма, а неподвижният въздух бе просмукан от причудливи ухания. Тя стоеше до една дълга полица, отрупана с купища глинени купи и стъкленици. Вдигна глава и му се усмихна.

— Чаках те да дойдеш.

— Чух, че не пускаш мъже да припарят в твоята обител. Но реших, че няма да ми забраниш да вляза. — Млъкна, когато тя му се усмихна по-широко. — Видя ни заедно с Ларен. Не ми е приятно. Защо го направи?

Тя само сви рамене, без да се впечатлява от гнева му.

— Никога не лягам с мъж, преди да се уверя, че може да задоволи потребностите ми. А ти можеш, Мерик Харалдсон, наистина можеш.

— Била ли си с други мъже, преди да убият Фром?

— С Фром бяхме женени дълги години. И двамата страстно искахме дете, защото виждах сина си като наследник на Роло след Уилям. Но утробата ми никога не се напълни. Роло и Фром виняха билките ми, но това не е вярно. И точно когато бях престанала да се надявам, заченах. Горката Фърлан току-що бе родила своето пето мъртво бебе. Боговете са ми свидетели, умирах от страх да не се случи същото с мен. Той риташе в утробата ми, моят красив син, но аз не казах на никого. Страхувах се.

— И какво стана?

— Детето се роди прекалено рано. Бях отишла в гората на север от Руан, за да събирам билки и коренчета, когато получих болки. Изтече река от кръв. Никога не съм си представяла, че ще има толкова много кръв. Погребах нещастното телце в средата на гората.

— Защо ми разправяш всичко това, Хелга?

— Не аз съм платила на ония хора да те убият. Винаги съм искала да споделя с някого какво ме сполетя. — Тя отмести поглед от него и се взря в далечината или поточно в душното си пространство. — След този случай започнах да варя билки за разкрасяване и подмладяване. Искам да ми станеш любовник, Мерик Харалдсон. Силен си и мъжественото ти тяло ме изпълва с възхищение. Много мъже нехаят за удоволствието на жената. Но ти не си такъв, видях те какво стори с Ларен, и тя, о, тя дори не разбра колко си различен. Тя не е в състояние да оцени щедростта ти. Желая те. Какво ще кажеш?

— Не виждам защо трябва да се съглася. Аз съм един от наследниците на Роло. Положително ще бъде опасно да изневеря на жена си — любимата му племенница, и да разпоря слабините ти, колкото меки и бели да са те.

— От друга страна — промълви много тихо Хелга и остави една висока чаша върху полицата, — мога да те обсипя с неземни наслади, каквито не си и сънувал, и дори да ти открия кой е виновен за отвличането на Ларен преди две години.

Мерик я изгледа продължително и накрая рече:

— Аз пък мога да хвана бялата ти шия с две ръце и да стискам, докато изплюеш камъчето.

— Да, можеш — съгласи се тя.

Той пристъпи бавно към нея. Тя му се усмихна и дръпна високата яка на роклята от гърлото си.