Катрин Каултър - Робинята

Не след дълго, когато се прибраха в спалнята си, Мерик я поведе към леглото, застлано с великолепна хермелинова кожа. Положи я по гръб и разкопча брошките й. Бързо я съблече, без да продума. Тя само наблюдаваше как пръстите му свалят дрехите и се докосват до голата й плът. Когато я погали по гърдата, опрян на лакът над нея, тя се изви под него.

— Зърната ти са станали по-големи и по-тъмни — отбеляза той и много внимателно я захапа.

Езикът му, горещ и опитен, се плъзна по кожата й и тя изстена от влудяващо удоволствие. Накрая обви с ръце лицето му и го притегли към себе си. Той вдигна глава и я погледна. Устните му бяха влажни, очите — дълбоки и по-сини от когато и да било. Бе красив мъж, бе неин, поне в момента, когато я желаеше.

— Дай ми устните си, Мерик.

Той го стори. Започна да я целува и милва, докато й се стори, че ще издъхне от шеметната наслада. Тялото й изгаряше от копнеж и тя знаеше, че ще се потопи във фантастично блаженство, което ще изличи границите между действителност и измислица, и ще останат само двамата, слети в едно.

Тя го подкани с ръце, разтвори бедра, задърпа го. Зовеше името му и той й се усмихна, но не я облада. Легна по гръб и я притегли върху себе си. Проникна бавно в нея, съвсем бавно, без да й позволява да го поеме целия. Държеше я и полека се плъзгаше навътре. Когато достигна утробата й, пръстите му я напипаха и тя застина с ококорени очи, плътта й се хлъзгаше с мъзга под нежните му грапави докосвания. И тогава внезапно в тялото й изригна вулкан от усещания.

Докато тя се гърчеше над него в сладостни тръпки, пришпорвана от неутолима страст, и се извиваше ту нагоре, ту надолу, с разплискани върху лицето му коси, той си спомни за детето в утробата й и дъхът му секна, тялото му се разтресе от неудържимо напрежение. В подобни моменти бе убеден, че нищо не може да се сравни с това изживяване, но когато то бе последвано от още по-бурна стихия, той просто реши, че бленува. Извика, бедрата му се надигнаха, тялото му се разлюля и потрепери и тя го пое още по-дълбоко, галейки лицето му в пристъпа на върховно освобождаване.

Всичко свърши, но той знаеше, че няма край — магията помежду им щеше да продължи вечно. И бе доволен от това.

Точно тогава в избледняващата следобедна светлина погледът му се проясни и той съзря пред себе си Хелга, която стоеше в дъното на сенките и се взираше в него с полуоткрехнати устни и с жадно впити в лицето му очи.

Вкамени се като поразен от гръм. Много бавно Мерик поклати глава към нея. Тя се обърна, хвърли им последен поглед и изчезна. Усети, че сърцето му блъска лудо, но не от похот, а от дива ярост. Хелга ги бе наблюдавала през цялото време — как наместваше Ларен отгоре си, как проникваше в нея, как Ларен крещеше от удоволствие, докато пръстите му я галеха, как изля семето си в нея с почервеняло лице.

Изпитваше желание да убие мръсницата.

— Мерик?

— Да?

— Целият си се сковал. Какво има?

Той се помъчи да се отпусне, да разхлаби мускулите на раменете си, да изпъне нозе. Ларен отново легна върху него с ръце на хълбоците и със снизходителна усмивка, преливаща от задоволство.

— Сега знам как се чувстваш, когато си отгоре и диктуваш играта.

— Наистина ли мислиш така, съкровище?

Още не бе изрекъл въпроса си и ръцете му се плъзнаха по бедрата й, докато се спряха там, където се сливаха. Усети влажните следи от мъзгата й и от семето си и притвори очи от дълбока, всепроникваща радост. Сетне отново я докосна, тя се изви над него и затаи дъх.

Той се засмя.

— Още ли смяташ, че владееш положението?

Тя не отвърна. Наклони се към него и простря длани върху гърдите му. Целуна го по устните, по брадичката, по шията, по-надолу. Надигна се, почувства, че той отново набъбва в нея, ухили се и постепенно се отпусна отгоре му. Сетне пак се надигна и още по-бавно се отпусна.

Мерик почти затвори очи. Изстена. Ръцете му се вкопчиха в бедрата й и всичко започна отначало. Но този път я остави да си поиграе с него, после я смъкна от себе си и се намести върху нея. Покри я с тялото си, милваше и целуваше плътта й, додето проникна дълбоко в утробата й и я доведе до върха. Стискаше я в прегръдките си, наслаждаваше се на окъпаната й в пот кадифена кожа и за още няколко мига успя да изхвърли от съзнанието си мисълта, че Хелга ги е наблюдавала.

Мерик седеше с Ота и Роло в закътаното помещение, отделено от тронната зала. Двамата с Ларен бяха вечеряли с Роло, след което Роло изпрати Ларен да го чака в спалнята му. Сега предстоеше Ота да разкаже на Мерик за двора на крал Шарл.