Катрин Каултър - Робинята

— Мълви се, че била побъркана — рече Ота и зачопли ръкава си, забол светлосиви очи в лекето от каша, оставено преди час. Намръщи се. Не обичаше да бъде мърляв. Коремът непрекъснато го свиваше и пареше и го караше да тича по сто пъти до нужника. Но поне външно можеше да изглежда спретнат.

Роло възрази със сърдит глас:

— Да, мълви се какво ли не. А сега ме оставете всички, без Ларен. Искам да чуя края на приказката. Бяхме стигнали дотам, където Аналия попадна в ръцете на оня български цар.

Ларен се усмихна на съпруга си и отвърна:

— Добре, чичо, ще ти разкажа цялата история.

Отново повръщаше. Бе пребледняла и плувнала в пот и се чувстваше противно. Бавно се изправи, втренчена в легена, но стомахът й пак се сви и разбълника. Изтегна се на леглото и опита да се отпусне. Спазмите продължаваха. Помъчи се да диша през устата, бавно и дълбоко, и това й помогна.

Старата й дойка Риса, прегърбена, кльощава и свадлива, пристъпи в спалнята, засуети се около нея мълчаливо и изнесе легена.

Ларен заспа. Когато се събуди, бе почти мръкнало. Спалнята бе потънала в тъмни сенки и тишината внушаваше непонятен ужас. Изведнъж мястото престана да й действа успокояващо. Тук цареше насилие и страх. Спалнята отново се бе превърнала в онова, което бе преди две години.

Тя се надигна на лакти и тихо извика със студен глас:

— Има ли някой тук? Мерик?

Чуха се приглушени звуци — сигурна бе, че не се лъже. Но наоколо тегнеше тишина и тя сякаш започна да расте, а с нея сенките и всепоглъщащата тъмнина. Тя преглътна, но гърлото й бе пресъхнало и я болеше. Тогава го чу. Незначителен шум, почти недоловим, но не бе измама, идваше от противоположния край на спалнята и наподобяваше скимтене на ранено животно.

Тя замръзна в леглото си.

Отново го чу, този път по-близо. Понечи да извика, но усети само болка и сухота в гърлото си. Спусна нозе отстрани на леглото, коремът й се сви и се надигна и тя наведе глава, за да не повърне. Къде ли е Риса? Защо е сама?

Но не бе сама. Прозвуча същият шум, тихо, но ясно, ала тя не можеше да го оприличи.

— Кой е там?

Този път се разнесе шумолене, вече не толкова тихо и приглушено, съвсем наблизо. Погледна към вратата. Сякаш бе недостижима за нея, а онова, което се намираше в спалнята, се приближаваше все повече. Когато нещо я докосна по рамото, тя изпищя и като се извърна рязко, видя Фърлан до себе си. Лицето й бе пребледняло, но се открояваше ясно като студена зимна луна.

— Колко си странна, Ларен. Защо трепериш? Така ме изплаши.

В гласа й звънна мрачна веселост. Ларен се опита да се успокои. Беше само Фърлан, дебелата и тромава Фърлан, дето все хленчеше и мрънкаше, но иначе бе безобидна. Нямаше защо да се страхува от нея.

— Изкара ми акъла. Защо е тъмно в спалнята?

— Не знам. Беше тъмно, когато влязох. Дойдох да те видя. Как си?

— Дай да запалим една лампа.

— Чудесно.

Фърлан поднесе напоения с лой фитил до един въглен в мангала, сложен край леглото. Скоро той лумна с тънко пламъче.

— Аз пък предпочитам тъмнината — заяви Фърлан, взряна в пламъчето. — Но ти не, нали? Когато бях на твоите години, и аз не я обичах, но нещата се променят. Но както и да е. Сега можеш да виждаш. Нищо ти няма, нали?

Фърлан, толкова простовата на вид, но успокояваща с прошарените си коси и с пълните си гладки ръце, изобщо не будеше страх. Ларен каза:

— Не, вече не. Предполагам, че като се сепнах от съня, внезапно си спомних онази ужасна нощ, когато мъжете ни отвлякоха заедно с Таби.

— Да, сигурно си се уплашила. Хелга е права. Проявили са милост, че са ви пощадили. Е, Таби е умрял, но ти не. Сега си в безопасност, носиш детето на викинга и всичко ще стане твое, ако преживееш раждането, разбира се. И ако бебето ти оживее. Знам, че много бебета не успяват, Ларен. Много умират, преди да са поели първия си дъх. Моите дечица умряха до едно. — Фърлан се втренчи в искрящата жарава на мангала, после отмести очи към природената си сестра. — Само че в момента всичко е различно. Трябваше да се омъжиш за датския принц, но не го направи. Той се ожени за една датска принцеса. Щеше да те отведе оттук. Щеше да те накара да живееш в Англия. Чуваме, че там царяла бъркотия и че не след дълго датските владения щели да преминат в ръцете на саксонците. Уесекският крал е силен и става все по-силен. Много скоро ще дойде краят на викингските крале и Англия отново ще бъде управлявана от саксонците. Принцът и съпругата му ще загубят всичко. Може би не биваше да идваш, Ларен.