Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

— Страшно е обидно, когато някой се опитва да те обвини несправедливо — обади се от вратата Кум, застанал там мълчаливо с поднос сандвичи в ръка.

— Само недей отново да благодариш на Господ — предупреди го Каролайн, — за това, че някой се е опитал да ме убие и така те е освободил от всякакви подозрения.

— Това неочаквано събитие обаче повдигна доста падналия ми дух, милейди. Мога да добавя, че след като прочетох писмото, оставено в спалнята ви, придобих впечатлението, че човекът, който го е писал, не е съвсем нормален.

— Съгласен съм с това — продължи Норт. — Никога не съм мислел, че този убиец е бил съвсем наред, но писмото издава една напълно небалансирана личност. Опитахме — обърна се към майка си той — да си спомним всички, които бяха идвали в Маунт Хок този ден, защото очевидно някой от тях беше поставил бележката върху тоалетката на Каролайн. Доста хора дойдоха и си отидоха през този ден. Малка част от тях елиминирахме веднага.

— Аз гласувам за викария — намеси се Мери Патриша. — Той е ужасен човек!

— Но няма акъл за това — каза Кум.

— Освен това тогава той не беше тук, колкото и да ми е тъжно — рече Каролайн и взе един сандвич с краставички от Кум.

— И слава Богу — отвърна Мери Патриша с отвращение. — Струва ми се обаче, че видях неговата слугиня да си говори с мистър Полгрейн в кухнята.

— Това е невъзможно — намеси се Норт.

— Викарият няма акъл — повтори Кум. — Все пак ще разпитам мистър Полгрейн за посещението на въпросната слугиня на Плъмбъри. Няма защо да се тревожите за това, милорд.

— Благодаря, Кум. А после ми предай какво ти е казал Полгрейн.

— Преди това обаче — обади се Каролайн, — обясни ни, Кум, защо си тръгна просто ей така, без да кажеш дума, за да доведеш майката на Норт?

— Нямах право да казвам каквото и да е — отвърна той, — защото не бях сигурен дали е жива. Не исках да карам лорд Чилтън да се надява, а после всичките му надежди да рухнат. Затова реших първо да проверя. Тя беше добре, слава Богу, а Мари — вече пораснала, беше точно копие на баща си. Дядото на Негово височество ни беше казал, че момиченцето било досущ като един приятел на бащата на Негово височество и че следователно неговата съпруга била поредната съпруга, носеща името Найтингейл, изневерила на мъжа си. Именно тогава той ни накара да се закълнем, че никога няма да кажем на Негово височество, че сте жива.

— Какво те накара да промениш мнението си. Кум? — попита Норт. Беше кръстосал крака и държеше Елинор в скута си.

— Бяхте толкова щастлив, милорд — отвърна старият слуга. — Колкото и да исках да вярвам, че тя рано или късно ще ви нарани, както са правили всички предишни съпруги на мъжете от рода Найтингейл, в крайна сметка започнах да мисля, че може би се лъжа. Не споделих намеренията си нито с мистър Полгрейн, нито с мистър Триджийгъл. Просто се отправих към Холиуел Котидж в Чидингфолд. Слава Богу, лейди Чилгън беше там и не затръшна вратата в лицето ми.

— Да си призная, изкуших се да го направя през първите няколко секунди, Кум. Бях толкова изненадана да те видя! А на теб, Норт, трябваше да ти пиша, защото бяхме много зле с парите. Давах на местните деца уроци по музика и поведение в обществото, но пак се справяхме трудно. Тогава се появи Кум. Просто застана на вратата с шапка в ръка и изглеждаше едновременно доволен от себе си и изплашен до смърт.

— Когато видях мис Мари — продължи Кум, — разбрах, че всичко е било лъжа, че всички ние сме постъпвали крайно неправилно през тези двайсет години. Помолих я да се върне с мен в Маунт Хок и да ни даде възможност да поправим стореното зло.

— Отново те наемам. Кум — обяви Норт, подаде на Мери Патриша дъщеричката й, изправи се и му протегна ръка. — Единственото, което трябва да обещаеш, е, че няма да люлееш вече маски на чудовища пред прозореца на Нейно височество.

Кум се изпъна толкова, колкото му позволяваха неговите метър и шейсет и два сантиметра.

— Трябва да призная, че това беше под достойнство то ми.

— Много под него — съгласи се Каролайн. — Все пак, предполагам, че донякъде ти е било забавно, стига да не те е било страх да не паднеш от покрива.

— Ами, предполагам, че съм бил малко нервен тогава. Всичко е по-различно сега, т.е. сега виждам нещата от по-различен ъгъл. И е мое право и задължение да открия ужасното създание, убило лелята на Нейно височество и другите две жени, и което има наглостта да стовари вината върху мен. Мисля да обединя усилията си с тези на мистър Полгрейн и мистър Триджийгъл. Тримата заедно, и с малко помощ от страна на мисис Мейхю, ще разрешим мистерията и скоро всички отново ще бъдем добре. Маунт Хок ще се изпълни със смях Може би от време на време дори и ние ще пускаме по някоя шега.