Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

— Вие не сте изневерявали на бащата на Норт! Знаех аз…

— Не, не съм — отвърна Сесилия. — Никога не съм му изневерявала.

— Но как стана така, че дойде точно сега? — попита Норт, опитвайки се да асимилира всичко, което ставаше, опитвайки се да убеди сам себе си, че не сънува.

— Аз я доведох, милорд.

Кум пристъпи напред, изпъчил гърди едновременно с неустрашим, предизвикателен и уплашен вид.

— Кум!

Каролайн се хвърли към него и го прегърна здраво.

— Сигурна бях, че не може да си убил онези жени. Всички се уверихме в това, когато се опитаха да ме убият след твоето заминаване, и когато в стаята ми се появи бележка… Знаеш ли, Кум, в нея някой ме наричаше мръсница и заплашваше да ме очисти. А знаеш ли, че някои разправяха, че се криеш наоколо и че именно ти вършиш всички тези лошотии, и… — тя съвсем се задъха от вълнение.

— Милорд — рече Кум. — Доколкото разбирам, тук не е било особено спокойно след моето заминаване.

— Така е, Кум. Какво ще кажеш, като разбереш, че някой беше оставил окървавен нож в стаята ти в хана на мисис Фрийли?

Триджийгъл се намеси припряно:

— Никой от нас не вярваше на тези приказки, мистър Кум. Въпреки това на всички много ни олекна, когато Нейно височество беше хвърлена от коня си, защото един Бог знае кой е бил опънал стоманената тел между едно дърво и стария каменен зид. После пък се появи отвратителната бележка в стаята й и ние разбрахме, че това не може да сте бил вие. Освен, естествено, ако не сте се криел някъде, тъй като на всички им беше ясно, че можете да се промъкнете в Маунт Хок без особени затруднения.

— Всичко това е много хубаво — прекъсна го Каролайн и се обърна към мъжа си, — но, Норт, майка ти и сестра ти са тук.

Лорд Чилтън бавно се извърна към жената, която не бе произнесла дума, откакто бе влязла в къщата. Сега обаче тя заговори:

— Колко исках да принадлежа на този дом, но дядо ти не го допусна. Бях тук само три дни и всеки час, във всеки един от тези три дни, слушах как твоят баща се караше с дядо ти. После баща ти ме отведе оттук.

— Но аз писах на адвоката на баща ми в Лондон, за да го питам къде съм прекарал първите пет години от живота си. Той отговори, че сме живели в къщата в Брайтън. Писа ми също, че баща ми го уведомил, че си умряла и затова ме отвел в Маунт Хок.

— Както виждаш, жива съм, Норт. Живея в Съри от двайсет години. Всъщност баща ти ми изплащаше нещо като годишна издръжка. Тъй като тя не пристигна тази година, предположих, че е починал.

Норт не можеше да отдели очи от нея и от сестра си, която стоеше безмълвно зад майка си.

— Не разбирам.

Каролайн се обади припряно:

— Защо не влезем в гостната? Триджийгъл, моля те, кажи на Полгрейн да приготви чай и сладки. Сигурно са останали сума ти лакомства от вчера.

После се обърна към свекърва си.

— Елате, ако обичате, с мен. Днес е доста студено Ще можете да се стоплите край огъня.

В стаята цареше неловко мълчание, докато всеки взе своята чаша чай.

— Майка ми умря, когато бях на единайсет години — обади се Каролайн. — Страшно ми липсваше. И още е така. Норт мислеше, че сте умряла, когато е бил на пет години. На него също сте му липсвала страшно много.

Сесилия Найтингейл внимателно постави чашата си върху чинийката.

— Но с това е приключено, нали?

— С какво? — попита синът й.

— Със завещанието, според което всички мъже от рода Найтингейл са били предадени. Кум ми каза, че си избягал от Маунт Хок, когато си станал на шестнайсет години, защото не си можел повече да понасяш горестта и гнева на баща си. Каза, че не си се превърнал в това, в което са искали двамата с дядо ти.

— Това е вярно и слава Богу. Съзнанието на баща ми беше буквално отровено от дядо ми. Но това вече е без значение. Защо не си писала на баща ми, за да му съобщиш за Мари? Та тя е изцяло негово копие и си прилича с мен като две капки вода. Ако той я бе видял, нямаше да мисли повече, че си му изневерила.

— Той никога не е виждал дъщеря си — отвърна тихо Сесилия Найтингейл.

После взе ръката на Мари и я стисна.

— Не исках да се предам, защото, въпреки всичко, обичах баща ти. През първите години на брака ни той беше толкова разкъсван от противоречия, така несигурен… Искаше му се да вярва в любовта ми към него, в моята вярност, но баща му непрекъснато му втълпяваше, че ще му изневеря и ще го нараня ужасно. Дядо ти беше отровил твоя баща с приказките си — това е най-подходящата дума — не конкретно срещу мен, а срещу всяка жена, която би се омъжила за него. Молих баща ти да дойде и да види Мари. Той не го направи, но затова пък пристигна дядо ти. Тогава тя беше на пет години и беше пълно копие както на баща си, така и на теб. Той я погледна, после се обърна към мен и заяви: „Ти си не само мръсница, ами си и лъжкиня. Никога повече не пиши на сина ми. Той не иска да те види. Помоли мен да се погрижа за това вместо него.“ И тогава се прекъсна последната ми връзка с Маунт Хок. Докато не се появи Кум.