Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

— Това означава, че в крайна сметка баща ти не е лъгал, когато е писал за гривната. Но кой, по дяволите, е скрил в часовника? Защо никой не е казал нищо, когато е изчезнала?

— Въпросите ти са точни, но не мога да им отговоря. С Маркъс и Херцогинята единодушно решихме, че това би бил чудесен подарък за теб, след като загуби толкова време в търсене на доказателства за погребението на крал Марк тук.

— Но никога не съм вярвала на това. Също като теб си мислех, че твоите предци до такава степен са свързали изневярата от мита с изневярата на съпругите си, че в крайна сметка вече не можели да отделят едното от другото.

— Сега обаче може би всички ще трябва да повярваме.

Норт разбра сериозността на подаръка от Каролайн едва когато я погледна в очите и видя святкащата в тях крайна възбуда. Пое си дълбоко въздух и каза:

— Забрави какво казах преди малко за шалчетата. Сега ти ще бъдеш първа. Как се затварят тези неща?

Малко по-късно Норт лежеше по гръб на леглото, с ръце, вдигнати над главата и обхванати през китките с обрамчени с атлаз кожени белезници. Каролайн му беше казала, че са творение на Па-Ду. Старецът не беше отворил и дума по този въпрос, нито пък беше дал да се разбере, че може би подозира за какво щяха да служат те.

Норт лежеше по гръб и се усмихваше като глупак. Когато нежните устни на Каролайн се спуснаха надолу по корема му, той опъна белезниците, усети, че кръвта му завира и миг преди да свърши, чу горещ шепот, чийто дъх премина по кожата му:

— Честита Коледа, Норт.

На следващата сутрин всички, в това число и Триджийгъл и Полгрейн, просто лентяйстваха. Норт пресече вестибюла и се отправи към библиотеката. Усмихна се при вида на Триджийгъл, който, отпуснат на един много стар стол с висока облегалка, масажираше левия си крак. В този момент някой потропа на външната врата и старият слуга погледна към нея с омраза. Младият мъж се засмя, махна с ръка и каза:

— Стой си, Триджийгъл, аз ще отворя и ще видя кой е дошъл. Може да е Принцът регент, дошъл да види дали няма някакви остатъци от прекрасната коледна вечеря на Полгрейн.

И той отиде да отвори огромната врата.

На стъпалото пред него стоеше висока жена, толкова светлокоса, колкото той беше тъмнокос. Тя стоеше безмълвно и го гледаше така, като че не можеше да повярва на очите си, че мъжът пред нея е от плът и кръв. Най после непознатата промълви:

— Фредерик?

Лорд Чилтън поклати глава в недоумение и се намръщи, но, колкото и странно да беше, не можеше да от дели поглед от лицето срещу себе си. После каза бавно:

— Казвам се Норт.

— Аз те нарекох Фредерик, кръстих те на Фредерик Велики от Прусия. Възхищавах му се, както му се възхищаваше и баща ти. Навярно той е сменил името ти, след като те върна тук, в тази къща. Не, по-вероятно е дядо ти да е сторил това.

Норт усети, че сърцето му се разтупа лудо. Жената, която стоеше на студения утринен въздух навън, имаше по лицето си бръчки, но очите й бяха изпълнени с невероятна нежност. Забеляза шеговитата гънка на устните й и челюстта, издаваща силната й воля.

— Знам, че това ще бъде истински шок за теб — продължи непознатата, — но аз съм Сесилия Найтингейл, твоята майка.

Младият мъж рече:

— Тук няма твой портрет.

— Дядо ти не позволи да ме нарисуват — отвърна тя, все така без да се помръдне. Зимният вятър клатеше зеленото перо на шапката й.

Норт чу нещо като хлъцване зад гърба си.

— Мадам! Вие тук?!

— Здравей, Триджийгъл. Продължаваш да бъдеш все така красив и в старостта си. Предполагам, че ще бъде така дори когато умреш.

В този момент се появи и Каролайн, наклонила любопитно глава на една страна.

— Норт?

— Това съпругата ти ли е, Фредерик?

— Това е жена ми, Каролайн. Чакаме бебе.

Сесилия Найтингейл се усмихна.

— Прекрасна сте, мила. Моите поздравления.

— Благодаря ви, мадам.

Каролайн погледна въпросително към Норт. Той каза простичко, посочвайки с жест към новодошлата:

— Това е майка ми. Сесилия Найтингейл.

— Божичко! Норт мислеше, че сте мъртва. Боже мой. Това е най-хубавият коледен подарък, за който можеше да мечтае съпругът ми. Влезте, мадам. Заповядайте, влезте.

И тя дръпна за ръкава мъжа си да отстъпи крачка назад. Едва тогава забеляза жената, която стоеше зад майка му. Беше млада, вероятно връстница на Каролайн. Норт се загледа в нея.

— Да, Фредерик, това е сестра ти Мари.

Каролайн започна да мести поглед от единия към другия. Двамата като че бяха близнаци. После се чу да изломотва: