Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

Каролайн бе започнала да се пита защо с нея имаше винаги поне трима човека, освен когато отиваше да се облекчи. Очевидно всички бяха загрижени за състоянието й и това наистина беше чудесно. Тя се уморяваше бързо, но вече не й се повдигаше.

По-късно същата нощ, когато седна в скута на Норт, пред камината в спалнята им, той й каза:

— Гърдите ти са наедрели. Болят ли те?

— Не — излъга го тя, наведе се и го целуна.

— Не ме будалкай, Каролайн, доктор Трийт ми каза, че…

Тя се отдръпна назад, естествено, не кой знае колко, но той не я пускаше от обятията си. Чувстваше се толкова смутена, че почти заекна:

— С доктор Трийт сте говорили за моите гърди?

— Естествено, не бъди глупава. Той просто ме предупреди да внимавам, когато те докосвам. Същото ме посъветваха Рафаел и Виктория Карстеърс.

Каролайн затвори очи и се притисна в рамото му.

— Не мога да повярвам. Това е ужасно. Божичко…

Той се разсмя.

— Освен това го попитах кога ще започне да се закръгля коремът ти. Той отвърна, че при всички жени е различно, защото всяко бебе расте с различна бързина После ме увери, че мога да те любя до четиринадесети април. Какво ще кажеш?

Тя го ухапа силно по брадичката. После близна ухапаното място и започна да го целува.

— Ще кажа — прошепна, без да се отделя от устните му, — че в такъв случай не трябва да губим време. Искам да имаме много и чудесни спомени, когато дойде ред да държиш ръцете си и други твои части далеч от мен.

Каролайн изтича в спалнята, за да среше косите си. С Херцогинята се бяха разхождали навън и сега беше безобразно рошава. Бузите й се бяха зачервили от щипещия вятър. Чувствайки се прекрасно, тя си тананикаше, когато случайно погледът й падна върху сгънат лист хартия, пъхнат под кутията с бижута. Намръщи се, измъкна листа и го разгъна.

Кръвта във вените на Каролайн замръзна от ужас. Тя прочете краткото съдържание няколко пъти, невярваща на очите си.

Може да си мислиш, че си добре защитена, но се лъжеш. Моята бележчица е тук, нали? Ти си мръсница като всички останали и ще умреш — точно както умряха и те, точно както умря и леля ти.

Сгъна хартията, пъхна я в джоба си и бавно заслиза по стълбите. Норт беше в кабинета си заедно с адвоката Броугън и преглеждаше окончателния вариант на документите, свързани с наследството на Каролайн. Привлечен от шума на стъпките й, той видя застиналата на вратата Каролайн — неподвижна и бледа като платно — извини се и стана. Внимателно взе ръката й в своята и я изведе от стаята.

— Болна ли си? Каролайн, какво има, по дяволите…

Тя просто му подаде листа.

Беше Коледа, следобед. Трите бебета бяха разположени върху едно голямо одеяло срещу камината в гостната. Бюфетът се огъваше под тежестта на огромната купа за пунш, пълна с греяно вино, и невероятно големия сребърен поднос с всевъзможни сладки, бисквити и бонбони.

Всички обитатели на Маунт Хок се бяха събрали в салона, а Каролайн и Норт раздаваха подаръци и пожелания. Младата виконтеса предполагаше, че Херцогинята и Маркъс правеха същото в Чеиз Парк. Бяха си тръгнали преди четири дни и Каролайн се хващаше непрекъснато, че отваря уста да каже нещо на Херцогинята, но в последния момент се сеща, че тя не е тук. Приятелското семейство малко й липсваше, но пък нямаше нищо против да има Норт само за себе си. Усмихна се на Полгрейн и му подаде подаръка — джобен часовник, изработен в Белгия, с гравирани върху златното му капаче инициали. Беше истинско произведение на изкуството и тя не беше сигурна, че той заслужаваше подобно нещо.

По-рано съшия ден имаше угощение за всички работници в мините, за фермерите и за прислугата от Скрилейди Хол. Полгрейн беше в стихията си. Беше наел шестима помощници и ги тероризираше безмилостно, резултатите обаче бяха изключително вкусни и дори мисис Трибо от Скрилейди Хол изказа одобрението си. Каролайн поднесе и на Мери Патриша, и на Евелин по едно красиво опаковано правоъгълно пакетче.

— Весела и щастлива Коледа — каза тя и ги целуна по бузите.

Много внимателно Мери Патриша развърза панделката, разви хартията и отвори малка дървена кутийка. В нея имаше ключ. Тя погледна неразбиращо към Каролайн. В това време и Евелин извади своя ключ, също окачен на черна кадифена панделка.

— Това са ключовете ви за Скрилейди Хол — тържествено обясни Норт. — Двамата с Каролайн бихме искали ти, Мери Патриша, да станеш директор на Скрилейди Хол, който ще се превърне в убежище за млади жени, забременели в резултат на насилие и поради това оказали се в безизходица. А теб, Евелин, те молим да се грижиш за децата и заедно с Мери Патриша да помогнете на тези жени да се заемат с такава дейност каквато биха желали.