Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

— Ако с Триджийгъл и Полгрейн решите, че с Нейно височество можем да ви бъдем полезни с нещо — каза Норт, — ще ви бъдем благодарни. Така, а сега ми подай от онези лимонови сладки.

Нощта на двайсет и девети декември беше най-студената от цялата година. Поне така си мислеше Каролайн, докато чакаше в гостната Норт да се прибере, и слушаше воя на вятъра. Прозорците бяха заскрежени, а носещият се откъм морето леден вятър от време на време запращаше по някой гол клон в стъклото. Норт, Рафаел Карстеърс и Флаш Сейвъри бяха отишли в Гунбел, защото Флаш беше чул от мисис Фрийли за някакъв пияница, който разправял наляво и надясно в кръчмата й, че неверните кучки трябвало да бъдат наръгвани с нож.

Каролайн потръпна и приближи стола си до силния огън. Всъщност студът, който я обземаше, не се дължеше само на студеното време. Той идваше и от нея, подобно на треската. Само че тази треска беше причинена от страх и тя мразеше този страх. Мразеше го, защото се страхуваше не толкова за себе си, колкото за Норт. Това, разбира се, бе глупаво, защото той беше умен и силен, и освен това беше с Рафаел и с Флаш. Въпреки това тя го бе помолила да отиде с тях в Гунбел.

— Не — беше отсякъл той и бе задушил с целувки доводите й. — Студено е, а ти носиш бебе. Трябва да се грижиш за нашето бебе, Каролайн.

Старият стенен часовник отмери единайсет удара. Но те вече не бяха грозни и дрезгави, не и откакто Маркъс Уиндъм бе открил в него златната гривна. Сега биенето на часовника беше дълбоко, звучно и хармонично. Сега най-после звуците бяха действително като на часовник.

Каролайн погледна към гривната. Тази вечер я беше сложила върху камината, там, където преди стоеше една грозна китайска ваза. Вече всички можеха да й се възхищават. Друг беше въпросът, че тази гривна е съвсем недостатъчно доказателство, че крал Марк е погребан някъде тук.

Съществуваше вероятност гривната да бе открита край Фон, където действително бе погребан крал Марк.

След това навярно някой пътуващ търговец я бе донесъл тук и прадядото на Норт я бе купил от него. Ако предположението се окажеше вярно, това означаваше че първият виконт Чилтън, старият Донигър Чилтън, бе измислил цялата история и накарал наследниците си да живеят с тази измама.

Каролайн облегна назад глава и затвори очи. Норт беше излязъл преди три часа. Мразеше да чака, винаги бе мразила това. Искаше да участва в събитията, а не да очаква резултатите от тях. Запита се дали Виктория Карстеърс също се тревожеше за съпруга си. „Да си жена, помисли си тя, не е винаги чак толкова приятно“, както беше в този случай, когато не можеше нито да решава, нито да действа самата тя.

Вдигна поглед, когато Кум влезе тихо в салона. Носеше чаен сервиз от началото на осемнайсети век. Сребърните прибори бяха безупречно излъскани. „От първите години на царуването на Джордж Първи — беше и обяснил той историята на този сервиз, когато бе дошла като младоженка. Някъде през 1722 година, струва ми се, е купен от прадядото на Негово височество, нашия първи виконт.“

Каролайн бе намразила сервиза от момента, в който бе научила тези подробности.

— Студено е — произнесе тихо тя, докато Кум внимателно постави подноса върху една масичка и я приближи до стола й.

— Започна да вали. Никак не ми харесва, че Негово височество е навън в такова време.

— Нито пък на мен. Трябваше да тръгна с него. Щях да го запазя сух. Не искам да се разболее.

Дори и да си бе помислил, че думите й звучат по женски нелогично. Кум не каза нищо. Младата жена отпи от чая си и рече:

Кум, ако нямаш нищо против, не си тръгвай веднага. Кажи ми, имаш ли някаква представа кой може да е скрил тази златна гривна в стенния часовник?

— Никаква представа, милейди. Питах и мистър Триджийгъл, и мистър Полгрейн, но и двамата са не по малко озадачени от мен.

— Ако го е сторил прадядото на Норт, питам се защо ли може да го е направил? Може би една действително съществуваща златна гривна с гравирано REX отгоре й би потвърдило верността на теорията му за крал Марк. Гривната трябва да е престояла в часовника в продължение на десетилетия. Никой от рода Найтингейл, е изключение на първия виконт Чилтън, не е писал за нея. Ненавиждам мистериите.

— Всъщност, милейди, в момента ме вълнуват доста по-важни неща. Казах на Негово височество, а сега твърдя и пред вас, че слугинята на викария Плъмбъри действително е била тук през оня ден, когато в спалнята ви са оставили гадната бележка. Но, поне доколкото си спомня Полгрейн, тя не е излизала от кухнята. Казва се Айда, не е омъжена и не е безразлична към мистър Полгрейн, с което е причинила крайното му безпокойство и разсеяност.