Катрин Каултър - Херцогът

— Няма значение, лейди — успокои я младият мъж. — Той наистина не заслужава вниманието ви. — Всъщност не съществуваше никакъв виконт Дойър.

Ян го изгледа предупредително, но Джил не му обърна внимание. Той се забавляваше отлично.

Когато настаниха старата графиня в дневната, тя предложи:

— Защо не ми разкажеш за твоето семейство или за това на херцога? Знам, че дъщерята на сестра ми се омъжи за едно безгръбначно. Бих искала да знам от кого Ян е наследил този огромен ръст?

— Може би дъщерята на сестра ви малко е излъгала безгръбначното, госпожо?

Лейди Адела се изкикоти. Бранди се радваше, че устата й не е пълна с храна. Старицата се обърна и удари Джил по рамото.

Бранди не можеше да гледа как Ян помага на Фелисити да седне, сякаш тя беше дете. Приближи се до Джил и баба си.

— Наистина, Джил, толкова малко знаем за семейството ви! Ян никога не ни е разказвал…

— Какво? Не ви е говорил за прекрасните си роднини? Какъв пропуск? — Бранди видя подигравка в очите му, въпреки че устните му се усмихваха на Ян. — Нашият знатен глава на семейството не си е дал труда да ви информира за гордия си произход? Ян, остави на мен да направя това?

— Давай, Джил! Само внимавай от скука дамите да не задремят.

Фелисити не харесваше начина, по който херцогът се шегуваше относно семейството си. То беше твърде известно и не беше прилично да се постъпва така. Беше направо светотатство!

— Наистина, как може да се подиграваш с предците си? Те пълнят цели страници от историческите книги. Побеждавали са в битки, били са свещеници, добри политици. Имало е дори крале. Натрупали са толкова богатства и са се сдобили с такива имения…

— Да и са манипулирали своите избиратели — прекъсна я Ян. — Купували са гласове от продажниците, кланяли са се на силните. Разбира се, някои от тях са стигнали и до Камарата на лордовете. Не им се е налагало да похарчат и едно пени, затова пък са досаждали на всички с високопарните си речи.

Бранди любезно изрече:

— Прав си, Ян. Не си заслужава да се хвалиш с това. Кълна се, че бих умряла от скука да слушам някоя от речите на твоите предци. Впечатлена съм дотолкова, доколкото Джил се опитва да развесели баба.

Фелисити изстреля като лейтенант:

— Бих искала да ви информирам, госпожице Робъртсън, че семейство Кармайкъл има благороден и горд произход. Те са чисти англичани! Във вените им не е текла чужда кръв.

— Колко бързо забрави граф и графиня Дьо Во, скъпа — вметна Джил.

— Джил! — възмутено възкликна херцогът.

Бранди понита:

— Кои са били тези Дьо Во, Джил?

— Принуден съм да мълча, Бранди. Нека ти обясни херцогът.

Фелисити приключи темата:

— Не виждам каква промяна са донесли Дьо Во, Джил? В края на краищата не са внесли френска кръв в рода Портмейн.

— Права си, скъпа — съгласи се той и измъкна малка кутийка с емфие от многоцветната си жилетка.

— Бранди, седни на пианото — нареди херцогът. — Искам да чуя шотландската балада!

Тя беше толкова изненадана от странния разговор, че не събра сили да откаже. Изпя тъжната балада на Робърт Бърнс, но за цялото си старание получи единствено студения коментар на госпожица Трамърли:

— Колко трудно е да се насладиш на песента, след като не можеш да разбереш думите.

Бранди изгаряше от желание да узнае повече за семейството на Ян и за загадъчните Дьо Во, но лейди Фелисити дискретно се прозя и помоли херцога да я изпрати до стаята.

— Коридорът е толкова тъмен, че сигурно ще се загубя! Дъските са неравни, а сигурно има и ръждиви пирони. Килимът е прекалено изтъркан. Трябва да се внимава и с него. Моля те, ела с мен!

— Бих искала да си счупи глезена — прошепна Констанс на сестра си.

— О, не, Кони! Представяш ли си още колко време ще се наложи да остане? А и трябва да я обслужваме!

Клод стана, изкривил лицето си от болка, и галантно целуна ръката на лейди Фелисити.

— Не ставай глупак, Клод — изръмжа лейди Адела. — Сигурно лейди Фелисити не е примряла за артритното ти кавалерство?

Лейди Фелисити обаче явно нямаше нищо против. Тя се усмихна като кралица, току-що зарадвана от своя поданик. Клод се наду като пуяк. Гостенката пожела лека нощ на цялата компания и напусна, хванала под ръка Ян.

Херцогът беше раздразнен. Изобщо не се постара да смекчи тона си, въпреки че говореше на Фелисити.

— Колкото и да ми беше приятно да те видя, тази вечер поведението ти беше под всякаква критика!

Доловила гнева му, тя стисна зъби и пое дълбоко дъх. С усилие се сдържа да не изрече ругатни, които не прилягаха на една дама.