Катрин Каултър - Херцогът

— Знаете ли, Ян, Фиона винаги строи замъци, които приличат на Пендърлей. Горкичката, много се ядосва, защото кулите й постоянно падат.

Той прогони образа на Мариан и погледна надолу към детето. Представи си как червените коси сигурно вече бяха пълни с пясък.

— Нито една от вас не прилича на другата. На кого се е метнала Фиона?

— Както казва баба, тя е единствената, която наистина прилича на някого. Косите и очите й са досущ като тези на сестрата на майка ми, леля Антиона. Констанс прилича малко на майка ни. За мен баба казва, че съм сменено дете.

— Добре поне, че не те нарича дърта пияница!

— Горкият Краби! Тя обикновено измисля ужасни прякори от името му. Сипе обиди, които не мога да разбера. Добре, че не ни е роднина, иначе за него няма да има милост.

— Искаш да кажеш, че ще го нарича ненужен малоумник?

— Точно така!

— Като говорим за роднини, кой всъщност е Пърсивал?

— Той е копеле!

— Нямам предвид характера, а произхода му.

— Но той наистина е копеле!

Тогава Ян разбра, че Бранди говори сериозно. Очите й обаче се смееха. Той също й се усмихна.

— Тогава би трябвало да го изгонят от замъка?

— О, баба много го обича. Това е най-жалкото. Пърси я ласкае и трябва да призная, че го прави добре.

Той я изгледа остро, но тя не забеляза това. Беше се навела и късаше жълти цветя, като ги събираше в скута си. Клекна до нея, забравил за панталоните си. Започна също да къса цветя.

— Какъв е неговият произход?

Бранди го погледна в очите и го осведоми спокойно:

— Баща му Девънън е един от синовете на баба. Когато бил съвсем млад, прелъстил дъщерята на един богат търговец от Единбург. Когато разбрал, че е бременна, отказал да се ожени за нея. От клюките на Марта и откъслечните изблици на гняв на баба ми съм разбрала, че чичо Девънън заминал за Париж. Загина там преди десет години с един от своите любовници.

— Любовници? Много ли е имал?

— Да, но не е това, за което си мислите. Чичо Девънън предпочитал мъжете. — Бранди довърши с горчивина в гласа си: — Мисля, че Пърси постоянно се старае да компенсира този факт.

— Постоянно ти създава главоболия, нали, Бранди?

— Да.

Ян се замисли за това, колко спокойно говореше тя за прегрешенията на своя чичо. Една лейди в Англия никога не би споменала това, дори и да се случеше да го знае. Тази нейна откровеност граничеше с детска прямота. Бранди беше толкова невинна. Без да мисли, той каза:

— Мисля, че Пърси трябва да насочи вниманието си върху жени, а не върху деца. Може би лицемерничи по свой начин?

Бранди захвърли цветята срещу него и скочи на крака.

— Казах ви, ваша светлост, че съм почти на деветнадесет години! Имам ли вид на дете? Имам ли?

— Ни най-малко! Не се изразих правилно. Исках да кажа, че трябва да ухажва жени с опит, а не невинната си братовчедка. Ти си невинна, нали, Бранди?

— Искате да знаете дали съм девствена?

— Е, това е един вид невинност.

— Разбира се, че съм девствена! Кой наоколо би ме освободил от моята невинност? С изключение, разбира се, на Пърси. Но трябва да знаете, че аз упорито го отбягвам!

— Добре. Може би и аз ще избягвам да имам работа с него. Той се подиграва на хората. Това ме влудява. Постоянно изпитвам желание да забия юмрук в лицето му. Какво ще кажеш по въпроса?

— Размажете му физиономията — нареди Бранди, като се наведе да събира цветята.

— Добре. Кажи ми защо се държи, сякаш съм го обидил с нещо? Вероятно, защото много мрази англичаните? Той знае, че е незаконороден и не може да има никакви права над имението Пендърлей.

Бранди се замисли за момент. Като изключи факта, че Пърси е негодник, той беше шотландец. Херцогът бе англичанин, но й беше станал много симпатичен.

— Това не е всичко. Констанс е чула баба да му казва, че ще го направи законен член на семейство Робъртсън. Иска той да се ожени за богата наследница и да се заеме добро положение в обществото.

— Значи така?

— Какво значи това?

— Означава, че ако стане законен, би могъл да предяви права върху Пендърлей. Не си ли съгласна?

Бранди кимна.

— Пърси е негодник и аз му нямам доверие. Ако лейди Адела удържи обещанието си, не знам как ще постъпи.

— Аз също мисля така. А каква е ролята на Клод и Бъртранд? Моите адвокати наистина нямаха представа, че тук има толкова мъже. Този факт много ме учудва.

— Вие не знаете ли, че чичо Клод и Бъртранд са лишени от наследство?

Изгледа я учудено.

— Лишени от наследство? Господи, става по-заплетено от мелодрамите на Дрюри Лейн.