Катрин Каултър - Дивият барон

Тиболт и Тиодор Миках стояха насред стаята, вперили погледи в ковчежето, което бе поставено на масата помежду им.

— Роухън? — промълви викарият и отстъпи крачка назад. — Не може да бъде. Онази катакомба нямаше друг изход. Лично проверих. Тиодор също оглежда дълго. Нямаше как да се излезе!

— Очевидно сте се излъгали, и двамата. Изход имаше и ние го открихме.

Тиодор се спусна към пистолета си, захвърлен върху леглото. Филип спря устрема му с ритник. Не му пукаше, даже да му бе счупил някоя кост. Миках изви от болка.

— Сузана, влез и затвори вратата — провикна се баронът. — Да, сега вече всичко е наред. Така, застани до вратата. Имаше право, стаята е много малка.

Колкото до брат му, той не помръдваше, единствено погледът му се местеше ту към лорд Маунтвейл, ту към съпругата му, облегнала гръб в затворената врата. В това време Теди се превиваше от болка. Мърсъро бе счупил ръката му с ритника.

Най-накрая се обърна към Роухън.

— Нямаше изход навън. Освен това ви оставих в пълен мрак. Как се измъкнахте?

Баронът нямаше намерение да му обяснява, че Сузана бе прогледнала през тъмнината, че бе видяла малката ръчка в стената с черепите и скелетите, че бе видяла дори древната врата, която ги изведе към свободата. Не, първо искаше да получи Граала.

Тиодор Миках хленчеше от болка.

— Гаден глупав педераст! — развика се насреща му викарият. — Млъквай веднага!

— Не съм гаден глупав педераст. Аз съм един нещастник, защото повярвах на лъжливо копеле като теб. Значи не можели да се измъкнат, а? А какво ще кажеш за благословения си Граал? Той сигурно няма по-голяма сила от книжен нож.

— Филип, защо не претърсиш набързо тези двамата?

Виконтът се наведе към ранения. Откри привързан към глезена му нож.

— Мръсно предметче — рече той, издърпа го от каишката и, след като се изправи, го пъхна в колана си. — Тиболт — продължи спокойно младият мъж, — не мърдай. С прекалено голямо удоволствие бих те накълцал.

Макар да бе ранен, Миках имаше други планове. Спусна се светкавично към вълшебната чаша и я хвърли към ръката на барона, като изби оръжието от дланта му. После се хвърли към Сузана, завъртя я с гръб към себе си и допря едно ножче в гърлото й.

— Проклет да си, откъде се взе този втори нож? Как можеш да мърдаш скапаната си ръка? Филип ти я счупи.

— Нали знаехте, че съм артист? — изсмя се Тиодор. — Един артист научава много неща, милорд. Не — прибави припряно той, като се обърна към виконта, — не мърдай или ще й прережа гърлото. Първата жена, на която клъцнах врата — продължи замислено той, — живееше в Хонфльор. Бях занесъл доста обемист пакет на един приятел-контрабандист. Тя се заслуша в разговора ни. Никога няма да забравя гъргорещия звук, който издаваше и яркочервения цвят на кръвта. Така че внимавайте, господа, тъй като съм напълно сериозен. Можете да вземете проклетия си брат, милорд, на мен ми е нужен само Свещения Граал. Той е на пода. А ключето е до него. Подайте ми ги.

Роухън дишаше тежко, на края на самообладанието си. Трябваше да върже Сузана и да я остави при кобилата на Филип в конюшнята. Проклятие! Как бе допуснал това да се случи на два пъти за няколко часа? Наистина беше страхотен покровител. Не виждаше никаква надежда.

— Не й прави нищо.

— В такъв случай по-добре побързайте, милорд. Дайте ми ковчежето.

Баронът дори не отвори капака му, просто го взе и се изправи бавно.

— Подай ми го и бъди предпазлив.

Младата жена хлъцна. По шията й се плъзнаха няколко капчици кръв.

— Ако ти го дам, какво ще направиш? — попита лорд Маунтвейл.

— Ще трябва да я отведа със себе си, но се кълна, че няма да я убия, ако ме оставите на мира.

— Кълнеш ли се? — провикна се Филип. — Проклето копеле. Как да ти повярваме? Ти си престъпник до мозъка на костите. И си по-низше същество и от презрения плужек.

— Кълна се, че няма да я убия. Дайте ми ковчежето или смятайте съпругата си за мъртва, милорд.

Роухън му подаде кутията. Беше доста тежка. Как можеше да тежи толкова, след като в нея имаше само една очукана златна чаша, притежаваща повече сила, отколкото можеше да си представи човек?

— Не! — извика Тиболт. — Той не може да притежава Граала!

И стиснал пистолет в ръка, пристъпи към Тиодор.

— Няма да го имаш, мръсник такъв!

Внезапно Сузана се строполи на пода. Това свари Миках напълно неподготвен, така че той я остави да падне. В следващия миг викарият стреля и куршумът прониза доскорошния му приятел в гърлото. Разнесе се отвратителен гъргорещ звук, последван от шепота на ранения: