Катрин Каултър - Измамата

— Добре. „А“ е за „абдал“. Да, „абдал“ е отлична дума.

Продължиха по-нататък. Еванджелин не си позволи да се усмихне, когато Едмънд обяви, че „Г“ е за „горд“, също като баща му. Когато привършиха и тя погледна часовника, с изненада установи колко бързо е минало времето. Тогава прегърна детето, което накрая с гордост бе изписало името си. В този момент вратата на детската стая се отвори и вътре влезе един много висок мъж, толкова слаб, че чак мършав. Бе го виждала няколко пъти, но все още не се познаваше с него. Бе облечен целият в черно.

Едмънд скочи, втурна се към него и сграбчи крака му в прегръдката си.

— Бъниън! Дошъл си да ме спасиш!

— Не съм много сигурен точно кого трябва да спасявам. — По тънките устни на Бъниън пробяга лека усмивка. — Простете нахлуването ми, мадам. Негово благородие предложи да ви освободя от задълженията ви, преди лорд Едмънд да ви е превърнал в окаяна развалина. Аз съм Бъниън, камериерът на негово благородие.

— Виж, Бъниън, вече мога да пиша! Ето, това е моето име. Сам го написах!

За разлика от Елън, най-голямата поклонничка на Едмънд, Бъниън изобщо не се впечатли. Всъщност не удостои детето дори с поглед. Тъмните му очи не се откъсваха от лицето на Еванджелин.

Тя се усмихна и стана от стола.

— Все още съм далече от разрухата. Едмънд се съгласи да научи буквите и се справи доста добре. Ето, тук написа името си.

Сега вече Бъниън разгледа големите печатни букви с голямо внимание.

— Негово благородие ще остане много доволен. Справихте се добре. — Стисна ръката на Едмънд. — А сега е време да се насочите към леглото си, ваша светлост, и да затворите за малко очи поне за час.

— Ева ми обеща, че ще ми позволи да стрелям по нея, ако науча буквите. Ще ми помогнеш ли да си разработя стратегия, така че да мога да я хвана?

— За мен ще бъде чест да бъда използван за такава мисия! Знае ли мадам какво я очаква?

— Кажи му, Ева! Ти ми обеща да бъдеш разбойник. Аз ще те хвана, а после ще те застрелям.

— Подкуп. Чисто и просто подкуп. Моля те, Бъниън, разработи добра стратегия. Не ми се ще да бъда застреляна след някакво подобие на преследване. А сега да извикам ли Елън?

— О, не, мадам. Аз ще го завия. Той върти Елън на малкото си пръстче.

Херцогът яздеше лениво към Челси, доста доволен от себе си. Беше купил страхотен кон, при това на цена, която го устройваше. Дори бе проявил известно скъперничество. Наследство от баща му. Когато навлезе в двора пред конюшните, зърна Еванджелин, потънала в задълбочен разговор с Маккоумър. В очите му блеснаха весели пламъчета — тя жестикулираше така ожесточено, че не можеше да има и съмнение за какво приказва.

— Тази сутрин не можах да раздвижа Доркас, Маккоумър. А виж Императора. Изглежда направо величествено!

„Интересно“, помисли си Маккоумър и в този миг забеляза херцога. Затова прочисти гърлото си.

— Аз я раздвижих днес рано следобед, мадам. Няма да ви създаде никакви неприятности.

— Здравейте, Еванджелин! Както виждам, вече сте готова — Кларъндън се приведе, за да потупа коня по шията. — Моят приятел е уморен, така че можете да забравите за каквото и да било състезание. Днес няма да ви се предостави възможност да ми натривате носа.

— Тревлин би могъл да ви доведе Бискит, ваше благородие.

Погледна бялата й шия над дантелената якичка и сви юмруци.

— Мисля, че подобни думи не могат да останат ненаказани.

— Знам какво си мислите, но няма да стане. Аз съм много силна. Едмънд лично се увери в това.

След няколко минути херцогът я водеше на юг по един тесен, крайбрежен път. Тъкмо й разказваше за коня, който бе купил, когато се чу изсвирване на рог от приближаващия се пощенски дилижанс.

— Дръпнете се, Еванджелин — херцогът отби Императора встрани.

Еванджелин дръпна юздите на Доркас точно в момента когато дилижансът с трополене се показа иззад завоя. Кочияшът наду още веднъж рога си. Доркас се уплаши, изправи се на задните си крака, дръпна рязко глава и измъкна юздите от ръцете й.

В следващия миг Еванджелин се строполи на земята. Остана неподвижна, неспособна да реагира.

Херцогът скочи от коня си.

— Добре ли сте? Къде се ударихте?

— Ще се оправя. — Потърка бедрото си. — Ударих се там, където е най-меко.

— Не съм съгласен напълно с вас, но смятам, че е поне достатъчно меко.

— Съществува ли нещо, което би могло да ви е достатъчно.

— Вероятно… — Изправи я на крака.

Ръцете му се насочиха към бедрата й, за да ги разтрият, но си даде сметка какво се кани да направи, прокле се наум и ги дръпна.